Улавям собствения си цинизъм и се опитвам да го озаптя. Няма нищо на тези снимки или в тези усмивки, което да подскаже, че щастието им не е истинско или че самите хора на тях са изкуствени.
Сега не се усмихват обаче, мисля си аз. Хрумва ми, че Алекса беше на десет, когато умря, както и Бони, когато дойде да живее при мен.
Магическо число.
— Стигнахме. Слагайте си ръкавици и хартиени обувки — казва Алварес и посочва оставените пред стаята кутии.
Подчиняваме се и в същото време усещаме миризмата. Тя е смесица от латекс и кръв.
Влизаме в стаята. Всичко е розово с малки принцеси на максимум. Стените са розови, а леглото е с балдахин и с накъдрени розови чаршафи и юрган. Различни плюшени играчки служат за украса както на леглото, така и на пода. В стаята има малко бюро — розово — с компютър върху него. Забелязвам, че мониторът е включен.
Валъри е онази, която привлича вниманието на всички в тази стая. Тя лежи по гръб, а ръцете ѝ са скръстени на гърдите ѝ. Очите ѝ са широко отворени. Русата ѝ коса е разпиляна около главата ѝ. Кръвта е потекла отстрани на тялото ѝ и е попила в розовите завивки и бежовия мокет, за да остави петна в цвят бордо след себе си. Устата ѝ е затворена. Този път белите ѝ зъби не се виждат.
— Гола е — отбелязва Алън.
— В позата ѝ обаче няма нищо сексуално — отвръщам аз. — Сякаш ги изпраща на онзи свят, както са дошли в този.
— Да.
Обръщам се към Алварес.
— Кой я е намерил?
— Бащата. Не слязла за закуска и той се качил да я види. Намерил я така.
— Бащата не я е докоснал — отбелязва Кали. — Странно.
Има предвид, че Валъри е останала непокътната след смъртта си. Това личи от начина, по който се е стичала кръвта.
— Попитах го за това — отвръща Алварес. — Отговори ми, че е разбрал, че е мъртва. От отворените ѝ очи и бледата ѝ кожа.
— Разбирам какво е имал предвид — признавам аз.
Във Валъри няма никаква искра живот. Тя прилича на студен манекен.
— Следи от влизане с взлом? — пита Алън.
— Две. Вратата, която води от задния двор до гаража, и вратата, която води от гаража в къщата. И двете са били умело отворени. Ако нашият човек е извършителят, то той е отворил външната порта, която води до задния двор, след което е отворил врата номер едно, после врата номер две и е влязъл.
— Няма ли алармена система? — питам аз.
— Не. Нито пък куче. Лош късмет.
— И все пак си е доста дръзка постъпка — констатирам. — Дошъл е тук през нощта и я е убил, докато родителите са спели.
— Съвпада ли с начина на действие на вашия човек? — пита Алварес.
— Обича да поема рискове и ни предупреди, че ще убие дете.
Детективът посочва леглото и Валъри.
— Какво ще кажете за това? Изглежда ли ви истинско?
— Разполагаме само с още две местопрестъпления, с които да сравним това. Всичко е същото освен възрастта на жертвата, което е обезпокоително. Също така не оповестихме нещо важно относно методите му. — Споделям му за кръста, който Проповедника вкарва в телата посмъртно. — Ако не намерим такъв, значи си имаме работа с имитатор.
— В този случай ще се наложи да обърнем сериозно внимание на родителите — въздиша Алварес. — Чудесно. Не знам кое ще е по-добре.
— Какво ще кажеш още сега да проверим този факт, сладкишче? — пита Кали. — Къде е съдебният лекар?
— Отвън е, подготвя линейката за тялото. Ще го повикам.
— Колко навътре беше поставен кръстът в другите жертви?
Доктор Уиймс, съдебният лекар, е привлекателен и сериозен мъж на средна възраст.
— Точно под кожата, до гръдния кош — отговаря Кали. — Трябва да го усетите, ако направите палпация13.
— Няма да е много удачно да го махна тук — размишлява на глас съдебният лекар.
— Но няма да е незаконно — изтъквам аз — и ако го снимате, ще имате всичко необходимо. Времето не е на наша страна, докторе.
Трябва да му се признае, че Уиймс не се колебае дълго.
13
Медицински термин, който означава „опипване“ — метод на изследване, при който чрез лек натиск с ръце върху повърхността на тялото се определя формата, размерите на органи или патологични формации. — Б.пр.