— Позицията на Църквата относно хомосексуализма не се е променяла. Хомосексуалността се смята за грях. Транссексуалните индивиди, които сменят пола си от мъж на жена, се смятат за хомосексуалисти, които са се възползвали от ползите на съвременните технологии, за да променят външния си вид според вътрешните си желания. Фактът за тази промяна не се взема под внимание от Църквата и не премахва истината, че Бог ги е създал такива, каквито са се родили.
— Значи транссексуалните се считат за хомосексуалисти.
— Да.
— Споменахте промяната на пола от мъж на жена, а какво мислите за жените, които се променят в мъже?
— Стандартите са еднакви. Хомосексуалността е грях.
— В такъв случай какво прави един хомосексуалист, който иска да бъде римокатолик?
— Могат да се изповядват и са поощрявани да го направят едва когато отново станат такива, каквито Бог ги е създал, и следват предписанията в Библията. Ако не могат да станат отново напълно „нормални“ — да се оженят за човек от противоположния пол, то поне трябва да пазят целомъдрие. Преди някое от тези две неща да се случи, те нямат право да участват в литургии или други подобни служби.
— В такъв случай… не разбирам. Какъв е бил конфликтът със Стрейн?
— Двустранен. Първо, Стрейн даде причастие на Декстър Рийд.
— И второ?
— Енориашите се оплакаха. На различните места нещата стоят по различен начин, агент Барет. Хомосексуалистите в църквите в Лос Анджелис могат да очакват различно отношение от онези в Тексас.
— Ах, разбирам.
— Отец Стрейн беше предупреден, нищо повече. Казахме му да спре да дава Причастие на Декстър Рийд и да бъде по-предпазлив във взаимоотношенията си с него. Той отказа.
— Какво се случи с отеца?
— Нищо.
Начинът, по който отговаря, ми подсказва, че нещо липсва, нещо от рода на „нищо засега“.
— Какво ще се случи с него?
— Това е в Божиите ръце.
Усмихвам се и поклащам глава. Успокояващ е фактът да видя, че бюрокрацията си е бюрокрация навсякъде по света. Нещо ми подсказва, че отец Стрейн не бива да очаква повишение в службата. Може би не му пука за това.
— Кардинале, търся връзката. Как Лиза Рийд е привлякла вниманието на Проповедника? Всичко това стигнало ли е до новините?
— Не и до сериозните, доколкото ми е известно. Случаят се спомена в няколко религиозни блога и новинарски групи. От време на време дори в Църквата се водят дебати относно хомосексуалността и по какъв начин хомосексуалистите да се облагодетелстват от Божията милост. Темата е доста гореща, както сама можете да си представите.
— Сигурно е точно това — промърморвам аз. — Може би е следил религиозните блогове.
— Агент Барет, смятате ли, че отец Стрейн е в опасност? Този човек ще го погне ли, защото е пуснал Декстър в паството си?
Забелязвам, че двамата продължаваме дебата, за който спомена преди малко — аз казвам Лиза, а той Декстър. Домат — доматите, само дете в случая говорим за човек. Изглежда, кардиналът не уважава онова, което Лиза се е опитала да направи, да бъде и да изпитва.
— Не мисля. Лиза е била инструмент за него, начин да привлече вниманието ни към делото си. Искал е да излезе от тъмното с гръм и трясък. Лиза е била чудесна възможност — политическата кариера на семейството ѝ, нейната скандалност. Вирджиния е доста далеч от обичайното му поле на действие. Смятам, че си е свършил работата и след това си е тръгнал. Трябва да разговарям с отец Стрейн.
— Разбирам.
Алън надниква в офиса ми.
— Имам нещо ново — казва той. Изглежда развълнуван.
— Кардинале, трябва да затварям. Оценявам помощта ви.
— На разположение съм, когато се нуждаете от мен, агент Барет.
Сигурна съм, че си, мисля си аз, докато затварям. Не искаш още скандали точно в този момент, нали?
Лекцията му относно хомосексуалността и отказът му да използва името на Лиза, разбужда стария ми гняв към Католическата църква. Някога обичах чистотата на молитвата. Бяхме само аз и Бог. Беше простичко и намирах утеха в това. Така и не разбрах и не приех нетолерантността на Църквата, нежеланието ѝ да мисли извън рамките и да погледне малко по-надалеч. Като че нищо не се е променило оттогава.
— Какво има? — питам аз.
— Андреа е казала на отец Йейтс, че името ѝ е Андреа Тру.
— Тру? Шегуваш ли се?14
— Да, знам, голям майтап, ха-ха-ха. Права беше. Името ѝ е фалшиво. Лице на име Андреа Тру никога не е работило за полицейския участък в Охайо. Няма такова име в АСПО, КОДИС и останалите.
— Вероятно е просто скитница, която е дала фалшиво име — предполага Кали.