— Копието, Лонгин — отговарям аз.
— Много добре — кима Джеймс.
— Съжалявам — намесва се Кали, — но ме изгубихте. Може ли да обясните за еретиците в стаята?
— Лонгин е бил римски войник, който пронизал Христос в тялото, за да се увери, че е мъртъв — обяснява Джеймс.
— „Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода“5 — изрича напевно Алън.
Поглеждам го и повдигам вежда.
Той се ухилва.
— Неделно училище, баптистки стил. Аз и приятелите ми си падахме най-много по „Откровение“ и историята за разпването. Драматично и кърваво.
— Явно не сте разбирали скритото значение — отбелязвам аз.
— Бях на десет. Съди ме.
— Да, да, да — продължава нетърпеливо Джеймс. — Важното е, че е прието, че Лонгин пронизва с копието си дясната страна на Христос.
— Точно както при нашите жертви — отбелязва Кали.
— Най-важният въпрос остава — казва Джеймс. — Защо ги убива?
— Лесно е — отвръща Алън, — защото са грешници.
Джеймс поклаща глава.
— Не са такива, ако са се изповядали. А доколкото разбрах, когато сте разговаряли с отец Йейтс, той ви е казал, че Розмари се е покаяла.
— Хей — намесвам се аз, — предположенията станаха прекалено много. Може би е смятал Розмари за грешница, защото е била проститутка. Лиза Рийд е променяла пола си, което, сигурна съм, е вселенски грях.
— Така е — съгласява се Джеймс, — но това не се връзва с методологията му. Ако е бил възмутен от действията им, защо насилието е в толкова малки количества? Убийствата са чисти, функционални и символични. Липсва им страст.
— Няма следи и от мъчения — добавя Кали. — Сякаш жертвите са били по-скоро необходими. Като декори в пиеса.
Липсата на гняв продължава да резонира, да ни озадачава. При сексуалните престъпления жертвата винаги е наранена, а нашите жертви не са. Розмари е била оставена в определена поза, но не и по някакъв унизителен начин. Фактът от тяхната смърт е бил по-важен за него от всичко друго.
— Разполагаме с различен тип жертви, без сексуална мотивация, с религиозна тема — констатира Джеймс. — Какво ни подсказва това?
— Ако не става въпрос за секс — отговарям аз, — то тогава е отмъщение или отправяне на послание. Или си го връща на някого, или се опитва да ни каже нещо, като ги убива.
— Не е отмъщение — заявява Джеймс. Твърдението му е изречено като неоспорим факт.
— Съгласна съм — подкрепям го аз. — Щеше да има повече гняв.
— Какво се опитва да ни каже тогава? — пита Алън.
— Нямам представа. Нещо, което е важно за него. Появи ли се някакво друго подобно престъпление по време на търсенето във VICAP, Алън?
— Не.
Кали подсвирква.
— Уха. Доникъде не сме.
Поглеждам я укорително.
— Много ни помагаш.
— Просто отбелязвам фактите.
Раздразнението ми не е причинено от Кали, а от истината, която съдържат думите ѝ. И последствията от тази истина.
— Знаеш, че вече е избрал следващата си жертва — казва Джеймс, сякаш прочел мислите ми. — Може би дори и тази след нея.
Хвърлям му изключително кисел поглед.
— Двамата с Кали трябва да се заемате с анализите си.
— А ние? Или аз? — пита Алън.
— Трябва да се отчета пред заместник-директора и да се обадя на Розарио Рийд. След това двамата с теб ще отидем да се видим отново с отец Йейтс. Искам да говоря с всички, които са познавали Розмари и са си имали вземане-даване с нея през последните няколко години.
Алън кима одобрително.
— Добрите детективи сами си намират следи.
— Пак изтъркани лафове — скастря го Кали и го поглежда с престорен неодобрителен поглед. — Вие двамата се забавлявайте. Ние с Деймиън отиваме в лабораторията.
— Спри да ме наричаш така, наркоманке — възпротивява се Джеймс.
Трудно ми е да разбера дали се шегува с Кали, или наистина се опитва да я обиди.
Приятелката ми въобще не се трогва.
— Туше, Присила. А сега си обуй рубиновите обувки на високи токчета и да вървим да работим.
Излизат от офиса, като продължават да се обиждат един друг.
— Струва ми се, че свиква с шегите на Кали относно хомосексуалната му ориентация — отбелязва Алън.
— Мисля, че щеше да е много по-разтревожен, ако не се дразнеше с него. Така поне знае, че на нея не ѝ пука какъв е. Освен това му е ясно, че никога няма да го направи пред други хора.
— Аха. Ще се захващаш ли вече за работа?
— Дай ми петнайсет минути и ме чакай в лобито.
17.
Все още нищо относно случая на Лиза Рийд не е стигнало до новините — съобщава ми заместник-директорът Джоунс.