Той трябва да си плати за стореното не защото това ще върне Лиза, не защото ще намали част от болката, която смъртта ѝ е оставила след себе си, а защото е убил детето ѝ. Не е нужна друга причина, тази е достатъчна. Изядеш ли децата на майката, трябва да си платиш цената след това, такъв е вселенският закон.
— Да. Довиждане.
— Довиждане, Розарио.
Затваряме и осъзнавам, че съм извадила късмет. Аз убих убиеца на моето дете. Не че това промени нещо. Алекса си остана мъртва. Но… когато се сетя за него как умря в ръцете ми, лъвицата вътре в мен започва да мърка, доволна и страшна. Защото кръвта на мустачките ѝ е с божествен вкус.
18.
Лятото умира трудно на това място, то се е хванало за слънцето и не иска да го пусне. Въздухът тази сутрин е свеж и хладен, но не е студен и сега температурата наближава двайсет градуса.
Трафикът не е ужасен. Алън успява да шофира със сто и двайсет, което си е едно малко чудо на магистрала 405 по което и да е време на деня. Човек никога не е самотен на 405.
Централната част на Лос Анджелис преминава в Сан Фернандо Вали. Промяната е едва забележима, но е налице. Ако Ел Ей беше ябълка, щеше да гние отвътре навън, а именно от центъра навън. Долината също е попарена, но тук-там през пукнатините на строежите се забелязват поникнали цветя. Все още има повече пространство и по-малко мръсотия.
Спираме на паркинга на „Спасителят“.
— Няма много за гледане — отбелязва Алън.
Миналата вечер не успях да огледам добре църквата — беше тъмно, а и аз бях много изморена. Алън е прав. Тя е малка, вероятно не разполага с много финанси. Няма богати дарители, които да осигуряват истинско масло на отец Йейтс. Това място е по-скоро маргарин. Чешмяна вода, а не бутилирана.
— Едно такова място ми вдъхва по-голямо доверие — казвам аз.
Алън се усмихва.
— Разбирам те какво имаш предвид.
Нашата работа ни е научила, че не дрехите правят човека. Можеш да убиваш с тениска и скъп костюм, можеш да убиваш, ако си богат и ако си беден. Ножът си е нож във всички случаи. Нямам пълно доверие на коя да е църква, но нямам никаква вяра на позлатените и лъскавите. По мое мнение набожността е аскетична дейност.
— Обадих се предварително — казва Алън. — Отецът ни очаква.
Поглеждам вътрешността на църквата с нови очи. И с нов нос: усещам миризмата на белина. Пейките са дървени и доста изтъркани. Подът е от бетон, а не от мрамор. Олтарът в предната част е малък. Христос виси в обичайната си поза и гледа към всички нас. Спасителят ни има нужда от нова боя, тъй като неговата се лющи на места.
Образът му продължава да кара нещо вътре в мен да потрепва. Не знам дали още вярвам в него, но някога имах вяра. В него и в Дева Мария. Молех се, умолявах ги да спасят майка ми от рака. Мама почина. Това предателство сложи край на връзката ми с Бог. Как може да ми прости греховете, когато аз никога няма да му простя неговите?
Отец Йейтс ни забелязва и тръгва към нас с усмивка.
— Агент Барет, агент Уошингтън.
— Здравейте, отче — поздравявам го аз. — Доста е празно тук. Няма клиентела ли?
Потръпвам вътрешно. Явно не мога да овладея горчивината си, когато стъпя на това място. Алън ме поглежда странно. Отец Йейтс като че ли не е трогнат.
— Клиентелата в „Спасителят“ всеки ден е слаба, агент Барет. Не спасяваме души на конвейер. Правим го една по една.
— Съжалявам, отче. Това беше ненужно от моя страна.
Свещеникът маха с ръка.
— Сърдите се на Бог, разбирам ви. Щом той може да го приеме — а сигурен съм, че може, значи мога и аз. Да оставим това настрана. Има един човек, с когото искам да ви запозная. Агент Уошингтън ми сподели причината за посещението ви и жената, с която ще ви срещна, е единствената, за която се сетих. Доколкото ми е известно, тя беше едничката приятелка на Розмари. Споминалата се няма живи членове на семейството си. Но тази жена може да ви помогне.
— Защо мислите така?
— Защото е била полицейски служител. По-точно детектив. В Охайо.
— Наистина?
— Честен кръст. — Отец Йейтс се усмихва. Свещенически хумор. — Тя ви очаква в ризницата6.
Като всичко друго в църквата ризницата е малка, но много чиста. Един обикновен рафт осигурява място за потира7, когато не се използва. Там са също виното и нафората.
— Прави се от монахините — беше ми обяснила майка ми, когато я попитах.
Не бях голяма почитателка на монахините тогава, но трябва да призная, че нафората ми стана още по-неприятна. Този осветен хляб трябваше да бъде наградата за оцеляването след цяла литургия, а всъщност имаше вкус на стиропор.
6
Малка стаичка в църква, в която свещениците държат одеждите и църковните съдове. — Б.пр.