Отново си промърморвам под носа списъка:
— Телешки пържоли „Делмонико“, крекиран черен пипер, зехтин, да, всичко е налице.
Доволна отивам да направя най-хубавото нещо в деня, седмицата, месеца и годината: да взема осиновената си дъщеря и да я отведа у дома с мен.
— Смоуки!
Това е вик на чиста наслада, последван от смазващото ме тяло на едно дванайсетгодишно. Отвръщам на прегръдката ѝ и се учудвам — със смесица от изумление и съжаление — колко висока е станала Бони. Още на тази възраст е метър и петдесет и пет, което може да се стори напълно нормално за страничния наблюдател. Тя вече е по-висока от мен. Само преди две години можех да погледна надолу и да видя горната част на главата ѝ. Израстването ѝ подчертава още повече промените, през които минава.
Нямах възможност да изпитам това с Алекса, да я гледам как се превръща от момиче в млада дама. Бони е на ръба да стане тийнейджърка и определено е дъщеря на майка си. Ани беше красива блондинка, разцъфнала съвсем рано. Бони е наследила същата руса коса, същите удивителни сини очи и слаба фигура. Тя се превръща от непохватно дете в красиво момиче пред очите ми. Отново забелязвам — със смесица от тъга, безпокойство и безпомощност, че гърдите ѝ вече не са плоски като дъска и че походката ѝ не е толкова тромава, а доста по-грациозна.
Една мрачна мисъл се появява в главата ми: момчетата. Те ще започнат да те забелязват скоро. Няма да знаят защо, не точно, но ти ще си им по-интересна. Ще хващаш погледа на нормалните, но и на гладните, защото те ще те надушват, както куче надушва месо.
Изгонвам тази мисъл и я заравям много надълбоко. Имаш достатъчно време да се тревожиш по-късно. Сега просто я обичай.
— Здрасти, скъпа — поздравявам я аз и ѝ се усмихвам. — Как беше училището?
Бони се отдръпва от мен и завърта очи.
— Скучно, но добре.
— Справя се чудесно — казва Елейна. — Може би е малко разсеяна, но определено е много напреднала за годините си.
Бони се усмихва на Елейна, доволна от похвалата. Не мога да я виня. Похвалите на Елейна са като почерпка с бисквитка или приятен слънчев лъч. Тя е една от тези искрени жени, които винаги казват това, което мислят, и мислят каквото казват, и са изключително мили. Тя е другата майка на Бони и мен. Обичаме я до полуда.
— По дяволите — промърморва Алън.
Той се е разположил на дивана пред телевизора и като че ли има проблеми с дистанционното.
— Внимавай с езика — скастря го Бони.
— Съжалявам — отвръща той. — Просто имаме „ТиВо“8, а не мога да го настроя.
Бони дарява мен и Елейна с поредното завъртане на очите и отива при Алън. Взема дистанционното от ръката му.
— Такъв си лудит9, Алън — казва тя. — Виж как се прави.
Обяснява му как да си избира програми, които иска да запише, как да ги гледа, когато вече са записани, и отговаря търпеливо на въпросите му. Двете с Елейна я гледаме втрещени.
— Това е всичко — довършва Бони.
— Благодаря ти, дечко. А сега се разкарай, за да мога да си гледам предаванията на спокойствие.
— Няма ли прегръдка? — смъмря го осиновената ми дъщеря.
Той ѝ се усмихва.
— Само те пробвам — отвръща той и я прегръща с масивните си ръце.
Двамата са много привързани един към друг. Ако Елейна е втора майка за Бони, то Алън ѝ е втори баща.
— Добре, а сега се разкарай — нарежда ѝ той.
— Хайде — намесвам се аз. — Имаме пържоли за горене.
Бони си взема раницата, прегръща Елейна и си тръгваме.
— Лудит, а? — учудвам се аз, когато стигаме до колата.
— Богат речник. Виждаш ли, че те слушам, като ми говориш? — отвръща ми тя и ми се изплезва насреща.
— „Мъжки наръчник за приготвяне на пържоли“ — оплаквам се аз. — Защо избрахме тази книга с рецепти? Ало, тук сме две жени.
— Защото е написана за готвачи инвалиди като нас — отвръща Бони. — Да се захващаме, можем да се справим. Какво пише в книгата?
Въздишам и почвам да чета на глас:
— „Натрийте пържолите със сол и пипер“.
— Направено е.
— Трябва да сложим половин лъжица зехтин в тигана.
— Направено е.
— Хм… след това трябва да загреем олиото до горещо. Каквото и да означава това.
8
Специално записващо устройство, което позволява на потребителя да записва едновременно няколко телевизионни предавания за по-късно гледане. — Б.пр.
9
В съвременния език „лудит“ се употребява за хора, които се противопоставят на автоматизацията и новите технологии. — Б.пр.