— Изследването на естеството на истината — започва той — е изследване на естеството на Бог. — Гласът е нисък, но не е басов, а по скоро алт. Приятен е. Спокоен, премерен, отпуснат. — Защо е така? Защото основната истина за всичко е, че съществува така, както Бог го е създал. Да видите истинската същност на нещо, означава да го видите точно както е, необременено от собствените ви възгледи, предразсъдъци и разбирания за композицията му. Да видите истинската същност на нещо, е да го видите не както вие желаете, а както е в действителност. С други думи, да го видите точно както го е създал Бог в момента на сътворението му. Следователно, когато видите истинската същност на нещо, вие фактически позволявате на себе си да зърнете частица от Божието лице.
— Интересно. Логично — промърморва Джеймс.
— Какво всъщност ни пречи да видим истината? Всички сме родени с очи, с които да виждаме, и уши, с които да чуваме. Всички разполагаме с мозък, който да обработва сигналите, подадени от сетивата ни. Защо тогава двама мъже стават свидетели на една и съща автомобилна катастрофа и имат коренно различни версии за истината? Как е възможно видеокамера, записала същия този инцидент, да докаже, че и тези мъже грешат? Отговорът е очевиден: единствено видеокамерата записва всичко точно както е. Каква тогава е разликата между човека и камерата? — Мъжът млъква за миг. — Разликата е, че видеокамерата няма филтър на „самата себе си“. Тя няма душа и разум. Човек може да предположи, че причината за грешките в преценката се дължат на недостатъци в душата и разума.
Но ако Бог е създал всички неща, а той го е направил, то тогава трябва да приемем, че също така е създал душата и разума. Бог не прави грешки. Следователно душата и разума при раждане са перфектни и са способни да възприемат точната и основна истина. Някой би оспорил, че при раждането не съществуват никакви филтри между истината за света и собствената същност. Какъв тогава е този „филтър“? Какво е това нещо, което променя човека с времето и прави паметта му по-малко достоверна от тази на една камера?
Екранът отново потъмнява и след миг на него се появява надпис с главни букви, който обявява: КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ.
Обръщам се към Алън.
— Това е невероятно… но какво общо има с нас?
— Продължавай да гледаш.
Той натиска върху следващото миниатюрно изображение и отново минаваме през черния екран, белите букви и нашия човек.
— Филтърът е грях. Катализаторът е силата на избора. Бог е дал на човешките същества способността да избират между рая и ада. Да избират между безкрайната слава и вечното проклятие. От момента, в който сме извадени от утробата, започваме да правим своите избори. С времето естеството на тези избори се превръща в онова, което решава съдбата ни, когато Смъртта почука на вратата.
От мига, в който избираме греха — продължава нашият човек, — ние създаваме този филтър. Слагаме си воал върху очите и създаваме бариера между нас и основната истина за нещата, както Бог ги е създал. Разбирате ли? Докато променяме основната истина за нас — истината, която Бог е създал, ние променяме възприятията си към всички останали истини и творения на Бог. Това е описано на много места в Библията, като например в разказа на Савел.
И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого. И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка, та го въведоха в Дамаск. И прекара три дни, без да види, и не яде, нито пи.10
Разбирате ли? Савел не е можел да види Исус, макар че той е стоял пред него. И после:
И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, — същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана, та се кръсти.11
Савел се покаял за греховете си, прегърнал Исус и прогледнал. Има хора, сигурен съм, които ще разберат буквално всичко това и няма да почувстват метафората. Аз го виждам като директно послание, пример за парадигмата, която дискутирам. Савел бил грешник и затова бил сляп за Бог дори когато Бог бил пред него. Савел приел Бог и отново прогледнал. Какво може да бъде по-очевидно, по-основно и по-истинско от това? Сега ви заявявам като човек, който е посветил целия си живот в наблюдение на истината Божия, че вашите грехове, тайни и лъжи ви възпират да видите простотата на любовта в света около вас. Вероятно ме слушате, съгласявате се с мен и си казвате, че от днес насетне ще живеете с истината, ще бъдете откровени и повече няма да грешите. Аплодирам ви и ви окуражавам, но също така трябва да бъда честен и да ви споделя — ще се провалите, ако не разберете този факт: истината не е стремеж, тя пристига на мига. Какво имам предвид ли? Обяснено е в следващата ни дискусия: истината, която крие лъжа, и примера на Лиза/Декстър Рийд.