- Вътре - повтори той и поведе коня. - Надявам се, че знаеш как да падаш.
90
Родът 0’Дуайър
- Знам. Но няма да падна.
Тя скъси стремената бързо и умело. Знаеше, че Бойл я наблюдава - това беше добре, даже чудесно. Щеше да се примири и да приеме с благодарност работа, която включваше и само чистене на отделенията и лъскане на такъмите.
Но, господи, как само искаше отново да язди. И искаше
- от цялото си сърце - да язди този кон. Да го усети под себе си, да сподели силата му.
- Благодаря. - Сложи си и закопча каската, която Мийра й донесе, и понеже тя бе донесла една от подложките за качване на коня, Айона я използва.
Аластар потрепери под нея. Тя стисна колене и протегна ръка за юздите.
Сега той премисляше решението си - четеше се в жълто-кафявите му очи.
- Брана ще ми се сърди, ако се озовеш в болницата.
- Не се боиш от Брана.
Тя пое юздите. Може би никога не бе имала увереността, че принадлежи някъде, но винаги - още от първия миг
- се бе чувствала като у дома си на седлото.
Айона се наведе напред и прошепна в ухото на Аластар:
- Не ме излагай, става ли? Хайде да се похвалим какво можем и да му натрием носа.
Той тръгна послушно - цели четири стъпки. После ритна със задни крака, клекна, вдигна се рязко.
Престани. Можем да си поиграем така друг път.
Тя го накара да завие на една страна, смени посоката, накара го да направи кръг на другата страна, после отново смени посоката, преди да го подкани да тръгне в тръс.
Когато конят затанцува настрани и се опита отново да ритне, тя се засмя.
- Може и да не тежа колкото онзи едър мъж, но няма да падна.
Позволи му да препусне в лек галоп - господи, как красиво се движеше - после отново забавиха до тръс.
И се почувства жива.
Тъмната вещица
91
- Тя е много повече от някакви си думи на хартия - измърмори Мийра.
- Може и да е. Добра стойка, стабилни ръце - и по някаква причина този дявол явно я харесва.
Помисли си, че изглежда така, сякаш е била родена върху коня, сякаш може да язди през бури и гори и направо да полети над хълмовете.
После пристъпи от крак на крак, подразнен от собствените си фантазии.
- Можеш да я вземеш с теб - но не и на този дяволски кон - да видиш как се справя като водач.
- От него ще стане чудесен кон за разплод, знаеш го. Фин е прав за това.
- Фин рядко греши. Но когато се случи, е катастрофал-но. Все пак тя ще се справи. Докато може. Кажи й да заведе Аластар в заграждението-найън. Ще видим дали ще остане там.
- А ти?
- Аз ще се погрижа за документите й.
- Кога искаш да започне работа?
Бойл я наблюдаваше как преминава с лекота в галоп.
- Мисля, че вече е започнала.
Не стигна до селото. Плановете й се промениха във възможно най-добрата посока и тя прекара остатъка от сутринта в чистене на тор, търкане на конете, подписване на документи и изучаване на правилата и ежедневния ритъм в конюшнята с Мийра.
А най-хубавото бе, че се включи в една от разходките с коне. Темпото бе толкова спокойно, че чак мързеливо, но все пак яздеше върху гърба на доволния Спъд. Стараеше се да запомни забележителностите, докато минаваха бавно по отъпканата пътека, през гъстата зелена гора и покрай ромолящата река.
Стар заслон, белязан бор, купчина скали.
Слушаше с удоволствие мелодичния глас на Мийра, докато тя забавляваше клиентите - немска двойка на крат
92
Родът 0’Дуайър
ка екскурзия - и се наслаждаваше на смесицата от акценти.
Това беше тя, Айона Шиън, яздеща из горите на графство Мейо - вече назначена на работа - заслушана в ирландски и немски гласове, галена от хладния и влажен бриз и омаяна от играта на слънчевите лъчи, пронизващи облаците и дърветата.
Беше тук. Всичко бе истинско. И тогава осъзна с внезапна и кристална яснота, че никога няма да се върне назад.
От този ден насетне, помисли си тя, това бе домът й. Който тя щеше да създаде сама за себе си. Това бе нейният живот и тя щеше да го изживее както пожелае.
Ако това не бе магия, какво друго?
Чу други гласове, весел и заразителен смях, който бе толкова привлекателен, че я накара да се усмихне.
- Това е Конър - обясни й Мийра. - Излязъл е на разходка със сокол.
След малко завиха и тя го видя напред по пътеката, застанал с друга двойка. Един ястреб бе кацнал върху облечената в ръкавица ръка на жената, докато спътникът й правеше снимки.
- О, това е страхотно! - Забележително, помисли си Айона. И някак си извън това време. - Не е ли страхотно?
- Двамата с Ото сме запазили час за утре - сподели с нея германката. — Чакам го с нетърпение, голямо.
- Много ще се забавлявате. Трябва и аз да опитам. Това е братовчед ми - добави тя с нескрита гордост. - Соколарят.