Выбрать главу

- Много е красив. Имате братовчед, но не сте излизали на разходка със сокол?

- Пристигнах едва вчера. — Тя засия, когато Конър вдигна ръка и намигна закачливо на нея или на Мийра, вероятно и на двете.

- Това е мишелов на Харис - обясни Мийра. - И понеже сте запазили час за разходка утре, добре е да отделите време и да разгледате школата. Обзалагам се, че излетът със сокол ще бъде едно от най-страхотните преживявания от престоя ви в Ашфорд и ще бъде още по-пълноценно,

Тъмната вещица

93

ако видите и другите соколи и ястреби и научите малко повече за тях.

Ястребът литна и кацна върху един клон наблизо. Двете групи се поздравиха любезно, докато се разминаваха.

- Добър ти ден, Конър. - Поздрави го Мийра, докато минаваше край него.

- И ка теб. Да пояздиш ли си излязла, братовчедке?

- Работя.

- Е, това е страхотно - после можеш да ми купиш хал-ба бира, за да отбележим случая.

- Дадено.

А сега, помисли си Айона, имаше уговорка да пийне бира с братовчед си след работа. Наистина беше магия.

- Съжалявам. Моят английски понякога не е добър.

- Отличен е - възрази Айона и се обърна да погледне жената на коня. ~’ >

- Това е твой братовчед. Но ти не си ирландка.

- Американка с ирландско потекло. Току-що се преселих тук. Буквално.

- Дошла си вчера? Не и преди?

- Не, никога преди. Всъщност съм отседнала в замъка за няколко дни.

- О, значи си на гости.

- Не, сега живея тук. Дойдох вчера, днес започнах тази работа, а следващата седмица ще се преместя да живея при братовчедите си. Мисля, че всичко е просто прекрасно.

- Просто така си дошла от Америка, за да живееш тук? Мисля, че си много смела.

- Мисля, че е повече въпрос на късмет. Тук е много красиво, нали?

- Много. Ние живеем в Берлин и работим там. Много е напрегнато. Тук е тихо и… не е напрегнато. Приятна ваканция.

- Да. - И още по-приятно място за живеене, помисли си Айона. Нейният дом.

94

Родьт 0’Дуайьр

Тя изтърка добре Спъд след разходката, прибра такъмите си, запозна се с останалите служители на смяна в конюшнята този ден - Мик с вечната му усмивка, чиято най-голяма дъщеря се оказа сервитьорката, която й бе поднесла вечерята предната нощ - след това помогна да нахранят и напоят конете и сметна, че е прекалено късно да навести Конг или школата за соколи.

Отиде при Мийра.

- Не съм много сигурна какво е работното ми време.

- Ами, да видим. - Мийра отпи голяма глътка от бутилката „Фанта портокал“. - Сигурно не си очаквала да работиш цял ден днес, както се оказа. Готова ли си да дойдеш утре?

- Разбира се. Естествено.

- Бих казала, че осем е добре за начало, но най-добре се разбери с Бойл, за да си сигурна, защото може вече да ти е направил график. Мисля, че можеш да го потърсиш сега, тъй като Мик и Пати се справят отлично тук, а аз имам частен урок в голяма конюшня.

- Ще го намеря и ще разбера как стоят нещата. Благодаря, Мийра, за всичко.

Въодушевена от изминалия ден, тя сграбчи Мийра в прегръдка.

- За мен е удоволствие, но не съм направила нищо - даже по-малко от обикновено, тъй като ти свърши повечето черна работа.

- Отрази ми се добре. Тук се чувствам добре. Ще се видим утре.

- Почини си и предай поздравите ми на Брана и Конър, когато ги видиш.

Айона провери на манежа, после и в стаичката, която Бойл наричаше свой офис, върна се обратно, заобиколи отзад и го намери в заграждението, където двамата с Аластар се гледаха вторачено.

- Мисли си, че не го харесваш.

Бойл я погледна през рамо.

Тъмната Вещица

95

- Значи, има страхотна интуиция.

- Но ти го харесваш. - Тя се повдигна и се настани върху оградата. - Харесваш вида му и борбения му дух и се питаш как да огладиш острите ръбове на характера му, без да прекършиш духа му.

Тя се усмихна, когато Бойл се приближи към нея.

- Ти си отдаден на конете. Няма истински влюбен в конете човек, който може да погледне това великолепно животно и да не си помисли това, което казах. Дразните се взаимно, но това е само защото и двамата сте големи и прекрасни, и със силна воля.

Стъпил здраво на земята с разтворени крака, Бойл пъхна палци в предните си джобове.

- И стигна до това заключение след толкова кратко познанство?

- Да. - Радостта й от изминалия ден я озаряваше като слънчеви лъчи. Струваше й се, че може просто да си седи там с часове в прохладния и влажен следобед в компанията на мъжа и коня. - Предизвиквате се един друг, което значи, че се уважавате взаимно - но и двамата кроите планове как всеки да надделее над другия.

- Тъй като аз ще яздя него, а не обратното, мисля, че това вече е решено.