И съвсем не бяха сънени при това.
Това подсъзнателно откритие добавяше доста тежест към усещането за неловкост.
Мийра надникна в отделението. Днес бе с яркозелена шапка с козирка, а косата й бе вързана на дълга опашка отзад.
- Направила си плитки в гривата на Куин Бий.
- О, да. Аз само… ще ги разплета веднага.
- Не, недей. Изглежда очарователно и направо се кипри с новата си прическа. Само не го прави с гривата на някой от жребците. Бойл ще се намуси и ще каже, че ги глезим, все едно са за показ, а не най-обикновени ездитни коне. Такъв си е нашият Бойл.
- Забелязах. Двамата се допълвате.
- Е, надявам се да е така. Небето се изясни, така че следобедната разходка остава. Смениха си часа за три с надеждата за по-хубаво време и изглежда, че ще е такова. В групата са четирима - две приятелски двойки от Амери
Тъмната бещица 129
9*
ка, така че ще ти е приятно. Бойл е пратил да доведат Руфъс - едър и игрив кон. Единият от клиентите ни е висок близо два метра.
- Колко прави това?
- О, по американските мерки ли? - Тя се намръщи, побутна шапката и се почеса по главата. - Към шест фута и половина май. Иначе тук ще оседлаем Спъд, Бий и Джак. Ти си избери някой от останалите.
- Може би Цезар, освен ако ти не го искаш.
- Вземай го. - Мийра си отбеляза нещо в папката. - Поискаха час и половина, така че днес ще видиш повече от вчера.
- Искам да видя всичко. Мийра? — Вината, която изпитваше заради съня си, не я оставяше на мира. — Исках само да ти благодаря, че остави Бойл да ме изпрати до вкъщи снощи.
- Нямам навик да го оставям на когото и да било, но можеш да го задържиш, ако искаш.
- О, да не сте се скарали?
- За какво? - Озадаченото й намръщване премина в изненада, после тя се засмя лукаво. - О! Мислиш, че двамата с Бойл имаме връзка. Не, не, не! Обичам го до полуда, но не го искам в леглото си. Все едно да правя секс с брат си. А тази мисъл вече ме отказа от обяда.
- Не сте ли… - Сега вече наистина се притесни. - Просто предположих.
- Приличаме ти на двама влюбени, така ли?
- Има нещо, ами, доста интимно помежду ви, затова си помислих, че сте заедно. В този смисъл.
- Като близки роднини сме.
- Ясно. Добре. Предполагам, че е добре. Може да е и проблем.
Мийра се облегна на ниската вратичка на отделението.
- Удивляваш ме, Айона. Какъв проблем?
- Просто, когато си мислех, че сте заедно, имах основателна причина да не обръщам внимание на… — Тя размърда пръсти пред стомаха си.
130
Родът О’Дуа0ър
- Изпитваш… - Мийра имитира жеста й. - Към Бойл.
- Изглежда страхотно на кон и без него. Когато го зърнах първия път, аз направо… уха. - Сложи едната си ръка върху сърцето, а другата върху стомаха, лекичко се тупна и на двете места.
- Така ли било?
- Толкова е корав и опак. Има такива големи ръце, а и онзи белег - продължи тя, докосвайки веждата си. - А очите му са като на лъв.
- Като на лъв - повтори Мийра, сякаш да изпробва думите. - Ами, предполагам, че са такива. Бойл Макграт, царят на животните. - Отново се засмя гръмко.
- Това е само външността му, която е ужасно привлекателна. Отгоре на всичко беше много мил с мен. А след това и сексът. На сън - побърза да поясни тя, когато Мийра зяпна. - Сънувах секс с него снощи и се почувствах много гузна, защото наистина те харесвам. И сигурно изобщо не искаш да знаеш за това.
- Грешиш много. Искам да чуя абсолютно всичко с най-големи подробности.
Айона простена през смях и закри лицето си с длани.
- Ти си му приятелка. Ако му кажеш, че американката си пада по него, той или ще припадне от смях, или ще ме уволни.
- Нито едното, нито другото, но защо да му казвам подобно нещо? Има си твърдо правило за женска солидарност в такива случаи. Струва ми се, че важи по цял свят.
- Разбира се, че има. Както и да е, мисля, че вероятно още се настройвам на тукашното часово време, объркана съм и тепърва осъзнавам какво става. Нищо не е станало. Ще ми мине.
- Може би е хубаво първо да пояздиш с него, преди да…
Тя прекъсна изречението си, когато отвън долетяха силни викове.
- О, господи.
Тъмната вещица
- 131
Мийра се завъртя на пети и решително хукна навън, а когато гласовете - мъжки и силно ядосани - станаха още по-силни, Айона я последва.
Бойл се бе изправил пред много набит и едър тип с червена шапка и карирано сако. Грубиянът, чието лице бе почти толкова червено, колкото и шапката му, забоде пръст в гърдите му.
- Дойдох тук като разумен човек, макар ти да си лъжец и измамник.
- Пак ти казвам, Райли, с теб приключихме отношения. Разкарай се от земята ми и стой далеч от нея.
- Ще се махна от проклетата ти земя, когато ми върнеш коня, който направо открадна от ръцете ми, или ми платиш справедлива цена за него. Да не си мислиш, че можеш да ме крадеш? Мръсен крадец. - Tgfi бутна Бойл и го накара да отстъпи две крачки назадГ