- О, господи - измърмори Мийра. - Стана тя каквато стана.
- Не ме докосвай повече - предупреди го Бойл много тихо.
- О, не само ще те докосна, глупак такъв.
Райли замахна с юмрук. Бойл премести тежестта на тялото си, наведе глава и юмрукът изсвистя покрай ухото му.
- Да извикаме полиция. Или въоръжена охрана, или както там се казва.
Мийра само й хвърли бегъл поглед.
- Няма нужда.
- Давам ти още един удар. - С ръце, отпуснати край тялото, Бойл разпери длани. - Удари ме, ако си решил така, но ти казвам, че няма да ти се размине безнаказано.
- Ще те смеля на кайма. - Райли го нападна, вдигнал юмруци и свел глава.
Бойл пристъпи встрани с танцова стъпка, обърна се и му нанесе два кратки удара.
Дали го улучи в бъбреците, зачуди се Айона, отворила широко очи. О, господи!
132
Родът О’Дуа0ър
Райли залитна, но остана на крака, замахна пак. Ударът мина край рамото на Бойл, след като го отклони с ръка.
После той атакува. Прав десен в челюстта, ляв - по носа. Изненадващ удар, ъперкът - отбеляза мислено Айона, - ляво кроше. Два юмрука в корема.
Бърз, страшно бърз. Подскачаше леко и пъргаво, едва реагираше, когато Райли успееше да нанесе удар. Голите му юмруци се забиваха и мачкаха кости и кожа. Райли, с окървавен нос и уста, се хвърли напред със залитане. Бойл се извъртя, вдигна рязко юмрук - това определено беше ъперкът - и улучи челюстта като стрела, политнала към центъра на мишената.
Понечи да продължи, после се спря.
- По дяволите - чу го да мърмори тя, когато само опря ботуш в задника на Райли и го бутна по лице на земята.
- О, боже. Мили боже.
- Свърши вече. - Мийра я тупаше по рамото. - Малко ступване.
- Не. Аз… - Тя размърда пръсти пред стомаха си.
Мийра се ухили задавено.
- О, да, искрено ме удивляваш.
Само на няколко крачки встрани Фин гледаше от гърба на неспокойния Аластар.
- Пак ли? - кротко попита той.
- Този глупак не искаше да се махне оттук. - Бойл облиза разранените кокалчета на пръстите си. - А му дадох достатъчно възможности.
- Видях как му ги даваш, докато яздех насам, но как да си тръгне човекът, когато юмрукът ти беше в лицето му?
Бойл само се ухили.
- Това беше след възможностите.
- Е, да се погрижим да оживее, тъй като нямам никакво желание да ти помагам да скриеш трупа му тази сутрин.
- Докато слизаше от коня, той сви пръст и повика Айона.
- Точно ти. Имай добрината да завържеш Аластар за онзи стълб. Не го разседлавай.
Тъмната вещица
133
Когато й подаде юздите, тя побърза да ги хване.
Бойл отново използва ботуша си, за да обърне Райли по гръб.
- Носът му е счупен, определено, и няколко зъба са разклатени, но ще го преживее.
Фин стоеше с ръце в джобовете, докато и двамата оглеждаха изпадналия в безсъзнание Райли.
- Предполагам, че е свързано с онзи кон, който спечели от него.
- Точно така.
- Отлична работа. - С весело подсвиркване Мик излезе от конюшнята, понесъл кофа вода. - Реших, че ще ви потрябва.
Фин взе водата.
- Дръпнете се - посъветва ги той, преди да плисне кофата в лицето на Райли. „ - ‘t-
мъжът се задави, закашля се. Очите му се отвориха и замъглиха от болка.
- Готов е. - Бойл се наведе, сграбчи едната му ръка. С въздишка Фин хвана другата.
Айона разсеяно галеше Аластар, докато гледаше как замъкнаха човека до камиона му, повдигнаха го и го натъпкаха вътре. Не можеше да чуе какво си казваха, но само след малко камионът потегли с леко лъкатушене.
Също като нея и мъжете го наблюдаваха. После Фин каза нещо, което накара Бойл да се разсмее гръмко, преди да метне ръка през рамото на Фин и да тръгнат заедно обратно.
Тогава я забеляза - тази непринуденост в отношенията им. Осъзна, че двамата са повече от съдружници. Много повече от приятели дори. Бяха като братя.
- Представлението свърши за днес — викна Бойл, — Има работа за вършене.
След тези думи всички работници, които се бяха насъбрали наоколо, се разотидоха.
Айона се прокашля.
134
Родьт 0’Дуайър
- Трябва да почистиш наранените кокалчета на пръстите си.
Бойл само ги погледна и отново ги пъхна за миг в уста. После сви рамене и влезе вътре. Фин спря до нея.
- Побойник е нашият Бойл.
- Другият започна.
Сега вече Фин се засмя.
- Не се съмнявам. С годините Бойл се научи да изчаква, докато го провокират сериозно, и много рядко нанася първия удар. Иначе още преди седмици щеше да натупа Райли, както му се пада, вместо да се обзалага с него.
Беше най-добре да не се меси. По-добре…