- Какъв беше облогът?
- Райли е търговец на коне от най-долнопробните. Една от кобилите му била много зле гледана. Казват, че била кожа и кости, болна и куца. Искал да я продаде за кучешка храна.
Очите й пламнаха и тя изръмжа с оголени зъби:
- И на мен ми се ще да го ударя с юмрук.
- Ръцете ти не са за това. — Фин забеляза как Аластар бутна с нос рамото на Айона, както и как тя сведе глава към неговата. - Най-добре използвай краката си в такива случаи и се цели в слабините.
- С най-голямо удоволствие в този случай.
- Ще ти разкажа аз, тъй като Бойл вероятно няма - понеже говори малко, ако изобщо си отвори устата. Той предложил на Райли сума, която щял да получи при продажбата й, и дори малко отгоре, но тъй като Райли не харесва особено Бойл, нито пък мен, поискал двойно повече. Тогава, понеже е хитър търговец, макар да не му личи, Бойл се обзаложил с него кой от двамата може да изпие повече уиски и да остане прав. Ако спечелел Райли, Бойл щял да му плати исканата цена. Ако Бойл спечелел облога, Райли трябвало да му даде кобилата за първоначално предложената сума. Собственикът на бара записал условията на облога в тефтера си и доста хора заложили големи суми, казват.
Тъмната вещица
- 135
Докато говореше, Фин отвърза юздите от стълба.
- И в края на дългата вечер нашият Бойл останал прав до бара, макар да съм сигурен, че на другия ден е имал зверски махмурлук. Получил и кобилата.
- Облогът е бил за надпиване.
- Както вече казах, нашият Бойл е помъдрял с годините. Хайде сега. - Фин подаде юздите на Айона и направи кошничка с ръцете си. - Скачай горе.
В главата й кръжаха безброй въпроси, впечатления, когато стъпи в сплетените ръце на Фин и уверено яхна Аластар.
- Искам да ви видя и двамата на манежа. Покажете ми какво можете.
136
Родът 0’Дуайър
ОСМА ГЛАВА
В края на работния ден Айона си позволи да се замисли за магията. На какво щеше да я научи Брана днес? Какво ново чудо ще види, усети, сътвори? Взе си довиждане с конете и с колегите си, преди да си тръгне.
И забеляза Бойл в офиса му, сбърчил вежди и стиснал ожулени юмруци, затънал в канцеларска работа.
Определено имаше тръпки в стомаха й, помисли си тя. Не че възнамеряваше да флиртува с шефа. Освен това нямаше как да знае дали той си няма цял куп приятелки. Или, което бе още по-стряскащо, дали изобщо я намира за привлекателна.
И бездруго не търсеше романтична връзка или сложни отношения. Трябваше здраво да си стъпи на краката в новия си живот, да научи повече за пробуждащите се в нея сили - и да ги овладее до съвършенство, ако искаше да е от полза за братовчедите си.
Когато й предстоеше да се изправи срещу древно зло, не можеше да си позволи да се разсейва от секси вежди или широки рамене, или…
- Влизай или излизай - нареди й Бойл, без да спира да трака по клавиатурата си. - Стига си се помайвала.
- Съжалявам. Аз, хм, не бях сигурна дали… Приключих за днес - осведоми го тя.
Той вдигна поглед и за миг очите им останаха приковани. После изсумтя и отново се върна към работата си.
Ръцете сигурно го боляха, помисли си тя. Направо можеше да усети как пулсират от болка.
- Наистина е добре да сложиш лед върху пръстите си.
- Нищо им няма. И по-зле е било.
Тъмната вещица
137
- Сигурно, но ако са така подпухнали и сковани или още по-лошо, ако се инфектират, няма да си от голяма полза тук.
- Не ми е нужна медицинска сестра, благодаря.
Упорит е, каза си наум. Но тя - също. Върна се и взе
чантата с нещата за първа помощ, няколко пликчета с лед. После решително прекрачи прага на офиса му.
- Някои биха казали, че се държиш стоически и мъжествено - подхвана тя и си придърпа един стол. - Но аз смятам, че просто се цупиш като дете, защото ръцете те болят.
- Боят ми хареса, затова не се цупя. Прибери това.
- Когато свърша с него. - Взе антисептичния лосион, стисна китката му. - Малко ще щипе.
- Не ставай… мамка му! Мътните го взели.
- Истинско бебе - доволно.отбеляза тя, но духна лекичко върху парещото място. - Щом си тръгнал да удряш някого с голи юмруци, сега ще си платиш.
- Ако си против юмручния бой, значи си на грешното място. Или по-скоро в грешната страна.
- Не съм против - тоест в определени случаи, а този негодник си го заслужаваше. Само остави това да постои тук, докато почистя и тази. - Сложи лед върху едната му ръка, докато се погрижи за другата. - Отлично знаеше какво да правиш. Да не си се боксирал в колежа?
- В известен смисъл. - Примирен, а и понеже леденото пликче върху пръстите му беше истинска наслада, той се отпусна леко на стола си. - Да не би да се опитваш да подпалиш ръката ми, за да я пречистиш?