- Ще пари само за минутка. В какъв смисъл?
Погледът, който й отправи, можеше да се опише само
като кръвнишки. Винаги се бе чудила как точно изглежда един кръвнишки поглед.
- Задаваш много въпроси.
- Само един - изтъкна тя. - А и говоренето ще те разсее. В какъв смисъл?
138
Родът 0’Дуайър
- Господи. Издържах се в университета, като се биех. Бой с голи юмруци, така че днешната история не е нищо ново за мен. Знам как да се погрижа за себе си.
- Тогава трябваше вече да си го направил. Трудно е да си плащаш образованието по този начин.
- Не и ако ти харесва, не и ако печелиш.
- При теб е било и двете.
- Харесваше ми повече, когато печелех, и това се случваше достатъчно често.
- Браво на теб. Така ли се сдоби с този белег на веждата?
- Това е друг въпрос. Беше друг вид бой - сбиване в бара и една счупена бутилка. Тъй като и аз бях пил, рефлексите ми бяха забавени.
- Късметлия си, че не си останал без око.
Изненадан от отговора й и от деловия й тон, той повдигна същата тази вежда.
- Не бяха чак толкова забавени.
Тя само се усмихна.
- Смяна на ръцете.
Бяха големи, отбеляза тя. Силни, с къси пръсти и широки длани. Загрубели ръце на човек, който работи с тях, а това предизвикваше уважението й.
- Фин ми каза за кобилата и за облога.
Този път не я изгледа кръвнишки, само леко се намести на стола си.
- Фин много обича историите и да ги разказва също.
- Искам да се запозная с нея.
- Държим я в голямата конюшня. Още е малко плашлива с непознати, трябва й повече време и много грижи.
- Как я наричаш?
Той отново помръдна на стола, както вече й бе известно, че прави, когато е притеснен или се чувства неловко.
- Казва се Дарлинг*. Подхожда й. Няма ли да свършваш с това вече?
*Darling (англ.) - мила, милинка. - Б. пр.
Тъмната вещица
- 139
- Почти съм готова. Харесва ми, че си го надпил, за да получиш коня, който е имал нужда от теб. И ми хареса, че го ступа здравата днес. Сигурно не е хубаво от моя страна. Родителите ми се опитаха да ме възпитат като човек, който не би одобрил това. Но не успяха.
Тя вдигна глава и очите му отново се озоваха вперени в нейните.
- Не можеш да бъдеш нещо, което не си.
- Не, наистина не можеш. За тях аз съм едно леко разочарование, което в известен смисъл е по-лошо от това да си сериозно разочарование. Затова сега много се старая да не бъда никакво разочарование за самата себе си.
Тя се облегна назад.
- Готово. - И нежно улови пръстите му, за да огледа внимателно кокалчетата. - По-добре са.
О, да, помисли си тя, когатц $зите им отново се срещнаха. Пърхане в корема и потръпване, както и лек световъртеж на всичкото отгоре. Щеше да нагази в големи неприятности, ако не внимаваше.
Бойл бе този, който се дръпна.
- Благодаря. По-добре тръгвай. Имаш задачи.
- Имам. - Пресегна се да вземе аптечката, но той я спря.
- Аз ще се оправя. Утре в осем.
- Тук съм.
Когато тя си тръгна, той остана загледан мрачно в ръцете си. Още усещаше докосването й върху тях. Едно по-различно парене. Вдигна очи и забеляза Фин на прага, облегнат небрежно на рамката на вратата. Усмихна се.
- Не започвай и ти.
- Красиво момиче. Схватливо, жизнено. И ако бе вдигнала още малко градуса на флиртуването, щеше да се наложи да затворя вратата, за да останете сами.
- Нищо подобно не е имало. Беше си втълпила, че трябва да се погрижи за ръцете ми, това е всичко.
- Съвсем не е всичко и ти отлично го знаеш, братко мой. Мислиш за нея даже и когато си казваш, че не бива да го правиш.
140
Родът СГДуаиър
И какво, ако беше така, нали беше мъж все пак? Но съвсем не бе глупав и неразумен.
- Тя е братовчедка на Конър и работи за нас. Не мога да мисля за нея по друг начин.
- Глупости-. Тя е красива жена, умна и достатъчно силна, за да направи своя личен избор - както вече е доказала. Колкото до силата й, това вече леко те тревожи.
Бойл се облегна назад и бавно кимна, без да откъсва очи от тези на Фин.
- Тревожи ме какво означава тя и какво може да се наложи да правите всички вие, както и аз, тъй като съм свързан с вас. Това трябва да е най-важното и за теб сега. Не е време за флиртуване.
- Ако не сега, то кога, след като това може да бъде краят за всички ни? Предпочитам да умра, след като съм спал с жена, а не преди това.
- Аз предпочитам да остана жив и да спя с жената, след като битката е спечелена.
Фин се развесели и отвърна с усмивка.
- Първо си изяж десерта. Винаги можеш да поискаш още. Ще пояздя навън с Аластар да видя как се държи.
- Към Брана ли отиваш?
- Не, още не. Не е готова. Нито пък аз.
Останал сам, Бойл се върна към мрачните си мисли. Трябваше да се подготвят, каза си той, спомнил си воя в мъглата. Всеки един от тях.