В края на седмицата Айона седна в леглото си малко преди шест сутринта. Бе прекарала последната си нощ в замъка. Толкова много й се искаше да се прибере у дома при братовчедите, но пък за да го направи, трябваше да напусне това вълшебно място.
Нямаше да има вече весели камериерки, които да раз-требват стаята й и да й носят чай с бисквити. Нито смайващи с изобилието си закуски в ресторанта. Нямаше да може да се сгуши под завивките нощем, заслушана във
Тъмната вещица
141
вятъра или дъжда - или и в двете - и да си представя, че се намира в тринайсети век.
Готова беше да замени всичко това за семейството. Сделката си я биваше.
Беше събрала почти целия си багаж предната вечер, но сега стана, за да довърши и да сметне колко да остави като бакшиш за камериерките. После и да си вземе душ за последен път в замъка.
Остана й половин час, преди Конър да дойде да я вземе - по негово настояване - затова се зае да упражнява уменията си.
Перата бяха най-безопасното нещо, като се замисли човек. Брана бе отказала да я учи на нещо ново, докато не овладееше напълно четирите елемента. И то според високите стандарти на самата Бранз.^
Въпреки молбите й, подмазването и изнудването, братовчедка й не бе отстъпила и сантиметър.
Затова щеше да ги овладее до съвършенство.
Поне се бе научила да вдига във въздуха цял куп перца, а не само едно.
В сумрака на утрото тя успокои съзнанието си и се пресегна към силата си. Изпъна ръце и си представи как въздухът се издига, топъл и нежен бриз, леко погалване като въздишка.
С леко потрепване белите перца се надигнаха, отделиха се едно от друго, запърхаха и се завъртяха във въздуха. Тя ги вдигна още по-високо, накара ги да подскочат леко, да се превъртят бавно. Бавно, бавно, повтаряше си тя. С нежно докосване.
Вдигна високо ръце, завъртя се около себе си и ги видя да повтарят движението й. В радостта си тя забърза малко темпото.
Завъртане, пирует, красивите бели перца повтаряха точно движенията й. Нагоре, надолу, плавен пирует, идеален кръг, после стройна бяла колона.
- Усещам го - прошепна тя. - Наистина. Прекрасно е.
142
Родът 0’Дуайър
Засмя се и се завъртя бързо - и пак, и пак. Разпери ръце и перцата се разделиха надве и оформиха два въртящи се кръга. Серпентини, осморки, после отново едно пухкаво облаче.
- Шест плюс. Дори и Брана ще трябва да ми даде най-висока оценка за това.
Силно и рязко потропване на вратата я накара да извика стреснато. Перцата паднаха и я покриха цялата.
- По дяволите!
Тя ги изтръска от раменете си. Издуха ги от лицето си и отиде към вратата.
- Наруши концентрацията ми - подхвана тя. - Тъкмо бях… О, Бойл.
- Навсякъде има перушина. Да не си скъсала възглавницата?
- Не. Това са моите перца. Какво правиш тук? - Раздразнението й се смени с тревога. - Нещо не е наред ли? Кой е пострадал?
- Всичко е наред. Никой не е пострадал. Конър го извикаха в школата за соколи. Имало проблем с водопровода, а той е сръчен в ръцете. На мен се пада да те закарам. Багажът ти събран ли е?
- Да. Съжалявам. Можех да помоля някой от хотела да ме закара.
- Вече съм тук, така че да грабваме нещата ти.
- Добре. Благодаря. Трябва само да почистя тук. Перцата.
- Хм. - Пресегна се и я изненада с лекото докосване на пръстите му по косата й. — Ето още няколко — каза той и й ги подаде.
- О. Добре. - Коленичи на пода и се зае да събира перцата.
- Някакви особено ценни перца ли си разпиляла наоколо?
- Съвсем обикновени са.
- Ами тогава просто ги остави. Камериерката ще се оправи. Ще ти трябва цял час да ги събереш от пода.
Тъмната вещица
- 143
- Няма да оставя тази каша на Шиниъд. - Събра с пръсти още няколко, после седна на пети. - Каква глупачка съм.
- Нищо няма да кажа.
- Чакай. Чакай малко. - Изправи се на крака, пое си въздух. Първо да успокои съзнанието си, напомни си тя сама.
И вдигна перцата във въздуха. С доволна въздишка ги събра накуп, после сви пръсти в шепа и ги остави да паднат в ръцете й.
- Видя ли това? - Грейнала от радост, тя му протегна шепи. - Видя ли?
- На сляп ли ти приличам?
- Толкова е хубаво. Чувствам го толкова истинско. Гледай сега.
Рязко вдигна ръце, перцата црлитнаха и тя отново ги накара да танцуват, да се въртят, да слизат надолу, после нагоре, а след това отново ги улови в шепи.
- Красота. Упражнявах се дни наред и най-после го мога. Наистина го усещам.
Все така грейнала, тя вдигна очи към него. И замря. Всичко замря за миг.
Той я гледаше по обичайния си начин - право в очите. В неговите не видя почуда, нито смях, нито пък раздразнение.