Пламтяха от страст.
- О. - Въздъхна и следвайки сърцето си, се наведе лекичко към него.
Той отстъпи назад, бързо и категорично се дръпна.
- Вече събра перцата си. - Мина покрай нея и свали двата куфара от леглото. - Вземи някоя чанта. Ако остане нещо, ще се върна после.
- Само якето и лаптопът ми. Аз ще ги взема. Съжалявам. - Силно засрамена, тя пъхна перцата в пликчето и го затвори добре. - Предполагам, че просто се увлякох и не те разбрах правилно. Мислех, че ти… но явно не е било така.
144
Родът 0’Дуайър
- Няма ли да тръгнеш най-сетне? - Резките му думи я удариха като шамар през лицето. - Всички имаме работа за вършене.
Вдигна куфарите, сякаш бяха пълни с въздух, и мина бързо край нея.
- Добре. Хубаво! Разбрах. Повтарям, голяма глупачка съм. Не те привличам изобщо, стана ми ясно. Няма защо да се държиш като грубиян.
Напъха пликчето с перцата в чантата на лаптопа.
- И преди са ме отблъсквали и някак съм оцелявала. Повярвай ми, нямам намерение да ти се хвърлям на врата, така че не е нужно да ми биеш шута за всеки случай. Голямо момиче съм - добави тя, грабвайки якето и шала си- - Сама съм отговорна за своите…
Той пусна куфарите с трясък и я накара да подскочи.
- Говориш адски много.
С тези думи той я дръпна рязко. Изненадана, тя се залепи за него и едва успя да си поеме въздух, преди да вдигне брадичката й нагоре. И да се нахвърли на устните й като човек, умиращ от глад.
Груба и сурова целувка, която не ти оставя избор, освен да се държиш здраво. Сякаш избухваха пламъци и ехтяха в цялото й тяло. Би залитнала назад, ако не я бе вдигнал във въздуха.
Замаяна, заслепена, тя обви с ръце врата му и се понесе върху вълната на страстта.
Само след секунди усети как той безцеремонно я пуска на земята.
- Това поне ти затвори устата.
- О…
Отново вдигна куфарите.
- Ако искаш да те закарам, по-добре се размърдай.
- Какво? - Прокара пръсти в косата си. - Какво беше това?
- Наистина си глупачка. Естествено, че ме привличаш. Всеки мъж с кръв във вените би бил привлечен. Не е там въпросът.
Тъмната вещица —— — . 145
10*
- Значи, не е. Тогава къде е?
- Не възнамерявам да направя каквото и да било в това отношение. И ако ми зададеш само още един въпрос, ще оставя тези куфари и можеш сама да стигнеш до дома на Брана.
- Аз само лекичко се наведох към теб - измърмори тя, докато навличаше якето си. - Ти си този, който ме сграбчи. - Взе чантата с лаптопа си и излезе с вдигната глава от стаята.
- Така беше - каза той. - Което ме прави още по-голям глупак.
Айона стискаше здраво устни по време на краткото пътуване. Нямаше да отрони и дума. Костваше й огромни усилия, тъй като имаше много за казване, но нямаше да му достави това удоволствие. ^
По-добре да го игнорира. ГГо-мъдро бе да не казва нищо.
Не, реши тя, по-силната позиция бе да остане мълчалива.
В мига, в който си го помисли, камионът се разтърси, сякаш се бе натъкнал на невидима преграда на гладкия път.
Бойл й хвърли кратък, многозначителен поглед.
Тя ли го бе направила? Айона стисна здраво ръце, борейки се да не покаже радостта си. Нима наистина бе вдигнала цял камион? Без да го е искала, но все пак бе голямо постижение след работата й с перцата.
Замисли се дали да не опита отново, просто за да види дали ще се получи, но за късмет, Бойл спря пред къщата на Брана.
Скочи от камиона и понечи да заобиколи отзад, за да свали куфарите си. После размисли. Той ги беше натоварил, значи, можеше и да ги разтовари. Завъртя се на пети и тръгна право към входната врата.
Сънената Брана й отвори, преди да е почукала.
- Навреме си.
- Той подрани. Благодаря отново, че ме приемаш в дома
си.
146
Родьт 0’Дуайър
- Да видим дали ще ми бъдеш толкова благодарна и след седмица-две. Добро утро, Бойл. Ако се каниш да занесеш тези куфари чак до горе, втората врата вляво. Ще ти покажа стаята ти - продължи Брана и я поведе по тясното стълбище. - Моята е отзад, а тази на Конър - отпред. Аз имам собствена баня, тъй като това бе едно от най-важните неща, когато достроявахме къщата. Да делиш баня с него, е изпитание, което сега сама ще преживееш.
- Нямам нищо против.
- Ако продължиш да твърдиш същото след седмица-две, значи, си лъжкиня. Но така ще бъде.
Леглото с обикновена табла от железни пречки, боядисани в меко бяло, бе разположено срещу прозорец с изглед” към гората и дантелени перденца. Таванът следваше скосяването на покрива и така се оформяше уютна ниша за малко бюро и стол с плетена възглавничка на седалката.
Тоалетката, която също бе малка, грееше с изрисуваните цветя на същия кремаво-бял фон като таблата на леглото. Малка саксия с детелини с цъфнали бели камбанки стоеше отгоре й. Стените бяха боядисани в същото наси-тенозелено, което служеше като фон за цветните репродукции на хълмовете, гората и градините.