- О, Брана, чудесна е. Толкова е хубава. - Айона погали с пръсти меката като пух завивка, ярка експлозия от виолетово, мораво и лавандулово, сгъната в долния край на леглото. - Много ми харесва. Страшно съм ти благодарна.
Този път Брана бе малко по-подготвена за ентусиазираната й прегръдка, но не и за лекия подскок.
- Моля, няма за какво, а ако искаш да промениш нещо…
- Нищичко не бих променила. Така е идеално.
- Къде ги искаш? - попита Бойл откъм вратата с тон, в който съвсем ясно се долавяше раздразнението му.
Айона се обърна и замечтаното й изражение бързо се смени с ледено такова.
- Няма значение. Благодаря.
Тъмната вещица
147
Приел буквално думите й, той ги пусна от вътрешната страна на вратата, като се постара пръстите му да не прекрачат прага.
- Ами, аз ще тръгвам вече.
- Закъде бързаш? - В главата на Брана напираха хиляди въпроси, свързани с потоците енергия - топли и студени - които струяха като ручеи в стаята, но усмивката и гласът й останаха спокойни. - Ще ти направя закуска за отплата.
- Благодаря ти за предложението, но имам работа. В девет е достатъчно рано да дойдеш тази сутрин. Настани се спокойно тук.
Тръгна си рязко и изтрополи с ботуши по стъпалата.
- Е, какво беше това? - попита Брана, но забеляза пламъка в очите на Айона и вдигна ръка. - Задръж, докато слезем в кухнята. Имам чувствбТо, че ще ми трябва още кафе, преди да те изслушам.
Поведе я надолу, после наля две големи чаши кафе.
- Хайде сега, излей си душата.
- Дойде и потропа на вратата. Аз тъкмо се упражнявах с перцата. Вече го мога, Брана. Ще ти покажа. Но той наруши концентрацията ми и навсякъде се разпиляха перца, обаче аз ги събрах и му показах какво мога. Бях развълнувана и щастлива - как иначе? Но не съм сляпа, нито глупава.
Докато говореше, крачеше гневно из кухнята и махаше възбудено с едната си ръка. Брана държеше под око кафето в чашата й, в случай че плисне над ръба.
- Знам кога един мъж се кани да те целуне. Познавам този поглед. И ти го знаеш - каза тя и посочи с пръст Брана.
- Вярно е и в повечето случаи това е един чудесен поглед.
- Точно така. И понеже беше чудесен, аз се поддадох или щях да го направя. Имам предвид, за бога, та аз само леко се наклоних към него, а той се дръпна така, сякаш съм го боднала с горяща пръчка.
- Хм - отрони Брана и взе един тиган.
148
Родът 0’Дуайър
- Почувствах се като глупачка. Знаеш как те кара да се чувстваш такова нещо. Е, вероятно не знаеш - размисли Айона. - Та кой ли мъж би се дръпнал далеч от теб? Но аз пламнах - и не в добрия смисъл на думата. Засрамих се. Затова се извиних. Просто съм разбрала погрешно сигналите, това е всичко, съжалявам. Вярно, може и да съм се разбъбрила малко повече, но се чувствах ужасно глупаво и напълно объркана, защото по-рано си мислех, че двамата с Мийра са двойка, но тя ми каза, че не са, затова си позволих да открехна тази врата, което не бях направила дотогава заради Мийра, защото не крада чужди мъже. Освен това той ми е шеф, а не е хубаво да се забъркваш с шефа. Но после го направих и стана още по-лошо. Та, зна-_ чи, тъкмо се извинявах и се опитвах да представя случката като нещо незначително, а той взе, че ме сграбчи.
Брана спря за миг, докато пържеше яйца с бекон.
- Така, значи?
- Дръпна ме към себе си и ме зацелува, докато мозъкът ми не бликна през ушите, а темето ми направо хвръкна в небето. - Тя издаде звук, сякаш нещо избухва, рязко вдигна ръце нагоре, после ги смъкна. - И само след около пет секунди просто ме пусна на земята и подхвърли някаква гадна забележка как ми бил затворил устата, и каза, че е време да тръгваме.
- Бойл Макграт не става за поет.
- По дяволите поезията. Нямаше нужда да ме скастря така.
- Не, не е трябвало да го прави. - Във веселия й тон се промъкна съчувствие. - Доста е безцеремонен нашият Бойл и понякога това погрешно се тълкува като жестокост, но по принцип не е жесток.
- Явно е нарушил правилото заради мен.
- Бих казала, че е точно така - след като те е целунал, докато мозъкът ти протече през ушите. Ти работиш за него, така че положението е доста неловко. Това е сериозен аргумент за него.
- Но аз…
Тъмната вещица
149
- Ето, сложи това на масата. - Подаде на Айона чиния с яйца и бекон върху дебел резен препечен хляб. - Сутрешните драми винаги възбуждат апетита ми. - Брана взе своята чиния и кафето си и седна до масата. - Едно ще ти кажа, той е принципен човек. Не бива да се мами, краде или лъже. Не бива да се отнасяш зле с животните, нито да се възползваш от по-слабите. Не бива да си търсиш боя, което се превърна в негов принцип през последните няколко години, но и не бива да бягаш от битка. Стоиш твърдо зад приятелите си и не кръшкаш от почерпка в бара. Никога не закачаш чужда жена и не даваш дума, освен ако не смяташ да я удържиш.