- Аз не си търсех боя и не съм ничия жена. Не съм по-слаба от него. Физически - да, но имам нещо повече. Мисля, че направо вдигнах камиона му във въздуха - пикапа - само малко, леко подскочи -на^ътя. Докато идвахме насам.
Още по-развеселена, Брана с удоволствие се зае със закуската си.
- Ядът подклажда силата. Ще трябва да се научиш да контролираш това. Сама каза, че той ти е шеф. И той си го е помислил, Айона. За него това е от значение, макар да може да се каже, че ти си направила първата крачка. Затова, ако те е целунал, така че да ти размекне мозъкът, можеш да си сигурна, че много го е искал, макар - също като повдигането на пикапа - да не е било преднамерено.
Доста замислена, Айона разряза сандвича в чинията си.
- Значи, не мислиш, че го е направил, за да ми даде урок?
- О, не, не и Бойл. Не би му хрумнало подобно нещо. Бих казала - съдя само по казаното от теб засега - че онова, което ти е казал след това, е било само защото е бил ядосан на себе си. Онази вечер в бара ти хвърли няколко погледа.
- Той… Наистина ли?
- О, каква ситуация само. Братовчедка ми, моята тъмна сестра от едната страна, а от другата - мъжът, с когото съм приятелка открай време.
150 ►
Родът 0’Дуайър
- Права си. Не бива да те поставям между нас.
- Не говори глупости. Сестрите са по-важни. Мисля, че му е минало през ум и е решил, че е против принципите му. И сега е ядосан и объркан, защото сам е объркал още повече нещата,
- Хубаво. - Айона си отряза нов залък с решителен жест. - Така и двамата ще сме ядосани и объркани. Но аз вече се чувствам по-добре, след като поговорих с теб. Знам, че си изливам всичко наведнъж, а ти… ами, ти не го правиш. Но искам да кажа, че ако някога имаш нужда да поговориш с някого, знам кога да млъкна и да слушам.
- Имаме да си говорим много. Сега, когато вече живееш тук, ще трябва да използваме добре времето. Имаш да учиш още много, а аз не знам колко още ни остава. Не мога да го видя, а това доста ме тревожи.
- Знам, че е нещо съвсем дребно, но успях да вдигна във въздуха всички перца наведнъж. Можех да ги насочвам, да сменям скоростта им, да ги завъртам. И сякаш нямаше нужда да се замислям за нищо, след като веднъж разбрах какво е. Просто го почувствах.
- Не е дребно нещо. Справяш се добре досега. Ако ставаше дума само да извадим наяве заложеното в теб, можехме да си дадем много време и щеше да бъде истинско удоволствие и за двете ни. - Брана погледна през прозореца към хълмовете. - Но не знам как или кога ще се появи. Не знам как изобщо е възможно това, след като е бил изгорен до пепел от могъща магия. Но той ще се появи, братовчедке, когато мисли, че е достагьчно силен, за да ни срази. Трябва да се погрижим да се провали.
- Ние сме четирима, така че…
- Трима - рязко отсече Брана. - Ние сме трима. Фин не е част от кръга.
- Добре. - Сенчеста територия, отбеляза си Айона. Щеше да се опита да стои настрани от темата, докато не й станеше малко по-ясна. - Трима сме, а той е сам. Това е голямо предимство.
Тъмната вещица
151
- Той може и ще навреди на всички и на когото и да било, стига да победи. Ние сме обвързани от кръвта и занаята си, от всичко, което сме по природа, да не вредим никому. Той може и да не го разбира, но го знае.
Стана и отиде до задната врата. Когато я отвори, кучето влезе вътре. Айона не бе чула нищо.
- Кател ще те придружи до конюшнята, когато си готова да тръгнеш.
- Моето куче пазач?
- Харесва му да обикаля наоколо. Кеван ще започне да ти обръща повече внимание, когато силата ти пламне с нова мощ - не го забравяй.
- Няма. Кога ще ме заведете до онова място в гората?
- Скоро. Трябва да се приготвя. Имам работа. Иди си разопаковай багажа, преди да излезеш.
- Ще почистя тук. Не си длъжна да ми приготвяш закуска.
- Бъди сигурна, че няма да го правя, ако не съм в настроение - каза Брана с толкова непринуден тон, че с това накара Айона да се почувства още по-добре дошла. - И днес няма да разтребваш, но двамата с Конър ще се разберете кой кога ще го прави довечера. Ако аз готвя, то един от двама ви - или пък заедно - ще мие след това.
- Напълно справедливо.
- Имаме малка пералня и сушилня - макар, когато времето е хубаво, да простираме навън прането - ето тук. Ще се уговорим как да си разпределим пазаруването и другите домакински задължения. Като дойде пролетта, има работа и в градината, но ти няма да докоснеш и стръкче трева, преди да съм убедена, че знаеш какво правиш.