- Нан ме научи. Много ме бива.
- Ще видим. Сигурно ще искаш да излезеш на разходка със сокол заедно с Конър.
- Много бих искала.
- Ще ти хареса, но не е само за удоволствие. Всеки от нас има своя водач, но сме по-силни, когато сме свързани с всеки от тях и те с нас.
152 -
Родът 0’Дуайър
- Добре. Ще дойдеш ли да видиш Аластар?
- Ще дойда скоро. Сега това е твоят дом и така ще е завинаги.
- Ти винаги си знаела къде е мястото ти. Не съм сигурна дали можеш да разбереш какво означава за мен най-сетне да изпитам чувството за принадлежност.
. - Тогава върви и си подреди нещата. А когато се върнеш у дома, ще поработим. Това е за теб. - Брана вдигна ръка, стисна я в юмрук, после отново разтвори длан. В нея имаше сребърен ключ. - Не заключваме често вратите, но за всеки случай, с това ще можеш да си отвориш.
- Трябва да ми покажеш как се прави това - прошепна Айона и взе ключа, все още топъл от магията на Брана. - Благодаря ти.
- Моля, няма за какво. Ще бъда в ателието си, когато приключиш в конюшнята за днес. Ела там и бъди готова да се учиш.
- Непременно. - Очарована от перспективата, Айона хукна с танцова стъпка по стълбите.
Това сега бе домът й, помисли си отново Брана. Щеше да се грижи за него, да работи за изграждането му и един ден нямаше да има друг избор, освен да се бие за него.
Тъмната вещица
153
ДЕВЕТА ГЛАВА
Айона поведе първата си група на самостоятелна разходка, яхнала Аластар. Не беше сигурна дали бе спечелила доверието, или Бойл й бе дал тази задача, за да му се махне от очите.
Все едно.
Наслади се на часа си с коня - и макар да знаеше, че той би предпочел един бърз галоп, усещаше удоволствието му от нейната компания. Точно «ав^о на нея й бе приятно да води лек разговор с двойката от Мейн и изпитваше гордост от факта, че познава пътеките, знае къде отиват и може да отговори на почти всичките им въпроси.
И двамата си изкарваме прехраната, помисли си тя и потупа Аластар по шията.
Когато се върнаха, Мийра излезе да поздрави нея и клиентите.
- Аз ще поема оттук, ако нямате нищо против. Айона трябва да отиде в голямата конюшня.
- Така ли?
- Заедно с Аластар. Знаеш ли как да стигнеш дотам?
- Разбира се. Ти ми показа и аз си отбелязах на картата. Но…
- Фин нареди, така че не се помайвай. Как беше разходката ви? - обърна се тя към двойката.
Озадачена, Айона обърна коня си и тръгна обратно по пътя, по който бе дошла.
Да не би Бойл да се е оплакал от нея? Да не се канеха да я уволнят?
Тревожните й мисли накараха Аластар да извърне глава и да я изгледа.
154 ►
Родът 0’Дуайър
- Напразно се притеснявам. Прекалено емоционално реагирам, това е. Бойл е избухлив, но не е дребнав. - Освен това смяташе, че Фин я харесва поне малко.
Щеше да разбере, като стигнеше там. И с тази мисъл тя с удоволствие .остави на Аластар да води.
- Давай - реши тя и още преди лекичко да го сръчка, той полетя. - О, господи, да! - Засмя се и вдигна лице към небето, докато Аластар препускаше по пътя.
Неговото вълнение и нейното се сляха в едно. Величествено преплетени. Силата - осъзна тя, - неговата и нейната, пришпорваше и двамата, така че за миг, само за миг макар, тя усети как и двамата се издигат над земята. Сега вече наистина летяха и вятърът развяваше косите й и гривата му.
Тя се разсмя, че Аластар изцвили тържествуващо.
Роден беше за това, осъзна Айона. Както и тя.
- Кротко - прошепна тя. - Трябва да останем на земята, засега.
Мигновеното политане, а след това удоволствието от галопа върху прекрасния кон разсея всичките й страхове. Остави го той да определи темпото - жребецът определено беше бърз. Завиха покрай реката, после се отдалечиха, слязоха по една тясна пътека в гъстата гора и излязоха на поляната, където се намираше конюшнята, зад голямото заграждение за прескачане на препятствия.
Сега го накара да забави - кротко, кротко, - за да си поеме въздух и да огледа наоколо.
В далечния край се издигаше къщата, иззидана от сив камък, с две приказни кули и много проблясващи прозорци. Красиво оформен и застлан с каменни плочи двор, ограден с висока стена, я делеше от гаража и жилището - на Бойл - над него.
Вдясно имаше още едно заграждение. Три коня стояха до оградата и се взираха в дърветата, сякаш изпаднали в дълбок размисъл.
Забеляза работници, ремаркета, камиони - пикапи, за бога - доста голям и мощен черен джип.
Тъмната беъцица
155
Всичко й говореше за успешен бизнес, практично отношение и едновременно с това красиво подредено. Забавила до спокоен тръс, тя се насочи към конюшнята, но дръпна юздите на Аластар, когато чу да викат името й.