Забеляза Фин - с джинси, ботуши и онова страхотно кожено яке - да й сочи да върви към заграждението с препятствията, накъдето сам се бе запътил.
Отвори й портата, махна й да влезе.
- Мийра каза, че си искал да ме видиш.
- Така е. - Наведе глава настрани и я изгледа с проницателните си зелени очи. - Забавлявала си се.
- Аз… Моля?
- Сияеш цялата, както и този момък тук.
- О. Ами. Пояздихме в галоп насам.
- Сигурен съм в това, а вероятно е имало и още нещо, но няма значение - добави бърЗО той, преди тя да реши какво да отвърне. - Искам да видя как двамата с Аластар ще се справите с една обиколка тук.
Малко неща биха я изненадали повече.
- Искаш да направим една обиколка на препятствията?
- Както вече казах. - Затвори портата и пъхна ръце в джобовете си. - Сама реши как да минеш.
Тя остана неподвижна за минутка, изучавайки терена. Би казала, че настоящото разпределение на препятствията е със средна трудност. Няколко двойни скока, нищо опас-но, с достатъчно място за правилен заход.
- Ти си шефът. - Сръчка Аластар напред, накара го да направи завой, после го пришпори в лек галоп.
Изобщо не се съмняваше в него - все пак бяха полетели заедно. Усети го как се напряга за първия скок. Минаха с лекота над летвата, приближиха се към следващата и отново се издигнаха над нея.
- Какво си намислил? - измърмори Бойл, когато се приближи до Фин. Неговите ръце също бяха в джобовете, но свити в юмруци.
Фин дори не го погледна, когато Бойл застана зад гърба му.
156
Родьт 0’Дуайър
- Казах ти, че искам да видя какво може тя. Трябва да знам. Обърни посоката и отново го преведи по терена - викна той.
Хвърли бърз поглед към гората. Сега там нямаше сенки, а само дървета, но това щеше да се промени. Затова трябваше да знае.
- Не съм ти нужен тук сега - подхвана Бойл.
- Имам работа в Голоуей, както знаеш. Единият от нас трябва да остане с нея, докато сме сигурни, че може да се справи с урока.
- Няма причина да използваме нея като инструктор.
- Няма причина и да не го правим, нали? Господи, двамата са като коприна, слети са в едно. Този кон вече й принадлежи. Май ревнувам от това. Той ме харесва, но никога няма да ме обича така, както обича нея. Естествено, още една стрела в сърцето ми.
Тупна Бойл по рамото.
- Ще се видим в бара - трябва да съм свършил и да съм се върнал преди осем. Ще изпием по халба, ще хапнем и ще ми кажеш как се е справила. А после ще пийнем по още една бира, която да развърже езика ти достатъчно, за да ми кажеш какво се е случило между теб и русата вещица, та си толкова мрачен.
- Две бири не могат да развържат езика ми, приятелю.
- Тогава ще изпием по три. Браво, Айона. Страхотна картинка сте двамата.
- Роден е за това. - Тя потърка Аластар по врата, докато го водеше към тях. - Аз съм само товар върху гърба му.
- Двамата сте едно цяло. След малко очакваме нова ученичка. На единайсет години е и вече язди стабилно, но е решила, че иска да се научи да прескача препятствия. Ти ще я поемеш.
- За какво?
- За урок. Като инструктор. Ще получиш част от таксата за урока. Ако нещата потръгнат добре и за двете
Тъмната вещица
- 157
страни. Бойл ще остане да наблюдава първия ти урок, тъй като аз имам работа другаде.
Фин забеляза как погледът й за миг се спира на Бойл и веднага отскача встрани.
- Добре. Как се казва момичето и кой кон искаш да язди?
- Сара Ханигън и ще дойде с майка си Моли. Ще оседлаят за нея Уинифред, казваме й Уини. Кобилата е истински ветеран. Днес е трийсет минути, урокът. Да видим как ще й понесе. Ако й харесва, двете ще се разберете кои дни и часове са най-удобни за уроците.
- Звучи ми добре. Засега ще се оправя и така, но предпочитам да съм на седло за скокове другия път, когато съм инструктор.
- Разбира се, ще те екипираме^Значи, аз тръгвам. Ще се видим в бара, Бойл.
Докато Фин се отдалечаваше с широки крачки, Айона сведе поглед към Бойл и го забеляза да пристъпя от крак на крак.
- Е, какво?
- Ще се погрижа да оседлаят Уинифред.
Когато се извърна към конюшнята, Аластар бутна с глава гърба на Бойл.
- Аластар! Съжалявам - веднага каза тя и прехапа здраво устни, за да потисне напиращия смях. - Не бъди груб - укори тя коня и навеждайки се към ухото му, допълни, - макар да е много забавно.
Тя скочи от гърба му и привърза юздите за оградата.
- Чакай тук. Може ли да видя твоята любима? - попита тя Бойл.
- Моля?
- Кобилата Дарлинг. Онази, която си отмъкнал от онзи негодник.
- О. - За миг се начумери, после сви рамене. - Вътре е.
- Само ми покажи накъде да вървя. Бездруго трябва да погледна Уини и да видя с кого ще работя днес.