158
Родът О’Дуа0ър
- Добре.
Той закрачи решително и след като вдигна очи към Аластар, тя го последва. Със здраво стисната уста.
Не я представи на работниците вътре, нито на черно-бялото куче с размахана опашка, затова сама се представи коя е. И игнорирайки явното нетърпение на Бойл, стисна ръка на Кевин и Мууни, после почеса Бъгс, наречен така, защото обичаше да яде буболечки, зад ушите.
Стори й се, че помещенията тук са поне два пъти по-големи, отколкото в другата конюшня, но миризмите, звуците, атмосферата бяха същите.
Шефът й спря пред едно отделение с красива червени-кавокафява кобила вътре.
- Това е Уини.
- Хитруша е, нали? Умница си ти, нали, Уини? - Стройна и дребничка, прецени я Айона, докато галеше бузата й. Отличен размер за едно малко момиче, а спокойните й очи предвещаваха само добри неща за новак в прескачанията на препятствия.
- Мога и аз да я оседлая за урока, ако ми покажеш къде са такъмите.
- Кевин ще се оправи. Кевин! Малката Сара ще дойде след малко за първия си урок по прескачане. Уини е за нея.
- Значи, ще я приготвя.
Айона се обърна. И видя бялата кобилка.
- О, мили боже, гледай ти.
Почти искрящобяла, стройна, величествена - много млада, забеляза Айона, когато се приближи - кобилката я гледаше със златистокафяви очи.
- Това е…
- Аня - довърши Айона. - Която Фин е нарекъл на кралицата на феите. Засега е само принцеса, но някой ден ще бъде кралица. — Когато Айона вдигна ръка, Аня сведе глава, сякаш й оказваше огромна чест. - Смайващо красива е и отлично го съзнава. Много е горда и само чака да дойде нейното време. И то ще дойде.
Тъмната вещица
159
- Ще почакаме, поне година, мисля, преди да я заплодим.
Не това време, помисли си Айона, но само кимна.
Ти ще полетиш - мислено й каза тя. - И ще се влюбиш.
- Фин определено разбира от коне - отбеляза тя, пристъпвайки назад.
- Така е.
Айона поспря да поздрави и други коне, докато вървеше по леко наклонената циментова пътека. Хубави, здрави животни, прецени тя, както и няколко истински красавци
- макар никой да не можеше да се мери с Аластар и Аня
- настанени в чисти и просторни отделения.
После стигна до една дореста кобила с големи проницателни очи и дълга бяла ивица върху челото и нямаше нужда да й казват коя е. ~’ **
- Ти си Дарлинг и наистина си много миличка.
Още преди Бойл да застане до нея, кобилата вече бе извърнала глава, големите й очи грейнаха топло, а цялото й тяло потръпна. Не от страх, каза си Айона, а от истинска радост.
Беше го подушила, усетила го бе, преди да се покаже. Любов и пълна всеотдайност я подтикваха да протегне шия, за да докосне рамото му нежно, като целувка.
- Здравей, момичето ми. - Гальовният му тон накара Дарлинг да изпръхти от удоволствие и тя извърна глава към ръката му.
Той отвори вратата на отделението, влезе вътре.
- Само да й погледна крака, докато съм тук.
- По-добре е - обади се Айона. - Но тя си спомня болката. Помни и глада. Страха си. Преди теб.
Без да каже нищо, той приклекна и прокара длани нагоре по предния й крак, после отново надолу, докато Дарлинг закачливо душеше косата му.
- Имаш ли ябълка в джоба на сакото си? Почти сигурна е, че имаш.
160 -
Родът 0’Дуайър
Беше… стряскащо да чува изречени на глас мислите на коня си, но той отново се изправи и погали хълбоците на Дарлинг.
Айона си каза, че ако един кон можеше да мърка, то този щеше да го направи.
Докато Аня я бе запленила с красотата и грацията си, Дарлинг трогна сърцето й с непресторената си и безгранична обич.
И двете знаеха, Дарлинг и тя, какво е да копнееш за любов или поне за истинско разбирателство и приемане. Да желаеш толкова силно да намериш мястото си и цел в живота.
Изглежда, желанието и на двете се бе изпълнило.
После бръкна в джоба си за ябълката, а в другия - за джобния нож. Айона почувства удоволствието на Дарлинг от почерпката и още повече от това, че й е предложена такава.
- Много добре наддаваш, момичето ми, но пък нали е само парче ябълка? - Тя я захапа внимателно и изгледа втората половинка, докато дъвчеше.
- Това е за Уини, ако се държи добре с ученичката си.
- Ти си я спасил. - Айона го изчака да излезе и да затвори вратата на отделението. - Завинаги ще бъде само твоя.
Айона се пресегна да я погали и Дарлинг отново протегна шия.
- Не се стряска от теб - отбеляза Бойл. - Това е голям напредък. Все още е малко нервна с непознати.
- Двете се разбираме.
Когато Дарлинг изви глава и докосна с буза лицето на Бойл, а той само извади половинката ябълка от джоба си и й я подаде, Айона разбра, че това е краят.
- Ще взема друга за Уини. Не си получила достатъчно ябълки в живота си.