- Това ме довърши - измърмори Айона. - Много бързо се ядосвам, предимно с основание - поне така си мисля.
Тъмната вещица • 161
И
Но никак не ме бива да се сърдя дълго. Просто не мога да задържам яда си, толкова ми тежи. А като стоя тук и гледам тази споделена любов между вас, просто няма как да остана сърдита. Затова ти казвам, че вече не съм ти ядосана, ако изобщо има значение.
Бойл я изгледа предпазливо и замислено.
- И денят, и работата ще вървят по-добре, ако не ти тежи нищо.
- Съгласна съм. Добре. - Тя протегна ръка. - Мир?
Той се намръщи за миг, но пое ръката й. Възнамеряваше
да я пусне веднага. Но не го направи.
- Работиш за мен.
Айона кимна.
- Вярно е.
- Братовчедка си на един отутй-добрите ми приятели.
Пулсът й леко се ускори, но тя отново кимна.
- Така е.
- И не е минала и седмица, откакто те видях за първи път.
- Не мога да го оспоря.
- Това, което си, е… важно.
Сега тя се намръщи.
- Важно за какво?
- Ами, важно е като факт. И нещо, което ти самата едва сега опознаваш.
- Добре. Самият факт ли е проблем за теб?
- Не съм казал, че е проблем.
- Да не би да мразиш вещици?
Обидата, изписана по лицето му, възпламени зелените искрици в златистите му очи.
- Много глупаво изказване, след като знаеш, че съм приятел с трима от тях, а единият е и мой съдружник.
- Тогава защо го изтъкваш като причина, заради която не искаш или не бива да искаш - не съм сигурна кое е вярно - да се интересуваш от мен?
162
Родът СГДуаОър
- Защото просто е факт. Толкоз. И много бих искал да знам дали има поне един-единствен мъж - продължи разпалено той, - който не би се замислил сериозно над това.
- Май е най-добре пак да се ядосам. - Тя се замисли. - Но ми е трудно да го направя, докато Дарлинг стои и те гледа с обожание. Освен това всичко, което каза, е вярно и не може да се отрече. И щом всичко това е проблем за теб, значи, е така. За мен нищо от изброеното не е основателна причина.
- Но ти не си на моето място.
- Не, не съм. Предложението за мир остава. - Както и той, ако се съдеше по стиснатите им ръце. - Приятели ли сме?
- Поне донякъде трябва да си притеснена.
- Защо? Хората много често имат връзка с шефа или с подчинен и в това няма нищо лошо - според мен - стига служебното положение да не се използва като средство за натиск. Никак не е рядкост и да излизаш с роднина на приятел също. А не бих могла, нито искам, да променя това, което съм.
- Логичната преценка не променя нищо.
Тя не се сдържа и се засмя.
- А нелогичната?
- Не става дума… по дяволите.
Рязко я дръпна към себе си - за втори път този ден и също толкова объркан, както и първия път. И понеже тя продължаваше да се смее, той запуши устата й със своята.
Вкусът й бе както си представяше, че би бил вкусът на светлината - топъл и ярък, искрящ от сила. Този вкус го мамеше, караше го да иска още и още. Тя го озадачаваше, това беше всичко, беше толкова топла и светла в сумрака, обгърната от познатите миризми на конете. Това бе неговият свят, а сега и тя бе в него.
И го прегръщаше така, сякаш винаги щеше да бъде.
И това, ако не бе стряскаща мисъл, то коя?
Той се дръпна рязко.
- Това не беше разумно.
Тъмната вещица
163
- Не мислех дали е разумно, или не. Целуни ме отново и ще помисля.
Трябваше да се надигне на пръсти и да придърпа главата му надолу, но сля устни в неговите. Усещането бе като да стоиш на ръба на вулкан точно преди изригването или да се носиш върху облак, който всеки миг ще бъде погълнат от вихрещо се торнадо.
Какво ли би било, когато огънят избухне и бурята се разрази?
Много би искала да разбере.
Но той отново се отдръпна.
- Изобщо не мислиш.
- Прав си, забравих. Да опитаме отново.
Сега и той се засмя и макар да изпитваше и известна болка, може би щеше да приеме .предложението й. Ако не бе чул престореното покашляне зад гърба си.
- Извинявам се, но Сара и майка й са тук. - Кевин се ухили. - Уини е оседлана и готова - веднага щом свършите тук.
- Тръгвам. - Айона погледна въпросително Бойл. - Има ли някакви документи за подписване?
- Само един формуляр, който майката да подпише. Аз ще се погрижа.
- Добре. Ще ида да я подготвя.
Когато Айона излезе навън, Дарлинг отново изпръхтя, което вероятно бе конският вариант на присмиване. Кевин пъхна ръце в джобовете си и си засвирука.
- Да не съм чул и дума - измърмори Бойл. - И от двамата.
Доволна от деня си във всяко отношение, Айона вървеше към дома под зелените сенки. Беше й хубаво отново да поработи като инструктор, и то с толкова обещаваща ученичка. Може би след като бе направила и тази крачка, Фин или Бойл щяха да й поверят още някой и друг ученик.