Мъглата се сви и завихри в смаляващ се кръг. Конър вдигна ръката на Айона със своята. Грейна светлина и се разстла наоколо, все по-ярка и силна, докато мъглата се разкъса напълно и изчезна.
А с нея изчезна и вълкът.
- Аз… Господи, аз само…
Тъмната вещица
167
- Не тук - сопна се Брана. - Няма да говорим тук.
- Заведи я у дома. Двамата с Ройбиър ще огледаме наоколо, после ще се приберем.
Брана кимна на Конър.
- Бъди внимателен.
- Винаги. Сега върви с Брана. - Той стисна окуражително ръката на Айона. - Една глътка уиски и ще се оправиш.
Стиснала здраво ръката на братовчедка си и все така кипяща от енергия, Брана крачеше пъргаво през гората. Айона, която повече от всичко искаше да се прибере на топло и сигурно място, се остави да я тегли напред въпреки треперещите си колене.
- Не можех…
- Не и преди да влезем вътре. Нито думичка.
Кучето им показваше пътя; вЙнаги беше наблизо. А
когато зърна къщата през дърветата - най-сетне - Айона видя сокола да се рее в мрачното небе.
В мига, в който влязоха вътре, зъбите й почнаха да тракат. Зрението й постепенно се замъгли и тя стисна коленете си с ръце, докато навеждаше глава към тях.
- Съжалявам. Вие ми се свят.
- Задръж за миг. - Макар в гласа й да звучеше нетърпение, ръката на Брана върху главата й бе нежна и световъртежът изчезна също толкова бързо, колкото се бе появил. - Седни - нареди й тя и я побутна към всекидневната, където щракна с пръсти, за да накара огъня в огнището да се разгори по-буйно. - Изпаднала си в лек шок, това е. Затова сядай и дишай дълбоко.
Брана енергично отиде до гарафата с уиски и сипа два пръста в ниска чаша.
- Изпий го.
Айона пийна, леко изхриптя, после отново преглътна.
- Само малко… - Въздъхна. - Изплаших се до смърт.
- Защо се беше отклонила от пътеката и беше влязла толкова навътре?
168 -
Родът 0’Дуайър
- Не знам. Просто се случи. Не съм завивала никъде - или не помня. Просто си вървях към къщи и си мислех разни неща. За Бойл - призна си тя. - Сдобрихме се.
- Е, значи, всичко е наред. - С две резки движения Брана издърпа фибите от косата си и ги метна на масата. - Колко хубаво.
- Не съм се отклонила от пътеката, не и съзнателно. И когато осъзнах, че не съм там, където си мислех, където би трябвало да съм, тръгнах обратно. Но… първо се появи мъглата.
Айона погледна към празната си чаша, остави я на масата.
- Знаех какво означава.
- И не ни повика, нито пък водача си? Не се обърна към никого от нас.
- Всичко стана толкова бързо. Дърветата - те се местеха, а мъглата се сгъсти. После и вълкът се появи. А вие как дойдохте? Как разбрахте?
- Конър беше излязъл навън с Ройбиър и соколът видя отвисоко. На него можеш да благодариш, задето повика мен и Конър.
- Ще му благодаря. Непременно. Брана… - Тя прекъсна думите си, когато вратата се отвори и влезе Конър.
- Вече няма нищо. Върнал се е в леговището си. - Отиде при уискито и си сипа. - А ти как си, братовчедке?
- Добре съм. Наред съм. Благодаря. Съжалявам, задето…
- Не искам да чувам извинения - сопна й се Брана. - Искам здрав разум. Къде ти е амулетът?
- Аз… - Айона се пресегна и тогава се сети. - Оставих го в стаята си сутринта. Забравих…
- Не забравяй и не го сваляй.
- По-полека. - Конър докосна ръката на сестра си, докато отиваше към Айона. - Изплаши всички ни. - Сега дланта му галеше нейната ръка и спокойствието се предаваше на нея. — Не си виновна. Вината не е нейна — обърна
Тъмната вещица
. 169
се той към Брана, преди тя да вметне нещо рязко. - Едва от седмица е тук. Ние се готвим цял живот.
- Няма да има нито време, нито възможност за нещо повече, ако няма благоразумието да носи защитния си амулет и да повика нас двамата или водача си, когато има нужда от помощ.
- Нали ти си тази, която я обучава? - отвърна й също сопнато Конър.
- О, значи, моя е вината, че тя се държи като малко дете.
- Не се карайте за мен и не говорете, сякаш не съм тук. Вината е моя. - По-уверена в силите си, Айона се изправи и отиде по-близо до огъня, до топлината. - Аз си свалих амулета и не внимавах достатъчно. Нито едното, нито другото ще се повтори. Съжалявам, но…
- Кълна се във всичко свято, ще ти залепя устните за цяла седмица, ако чуя още едн©-„съжалявам“.
Айона вдигна ръце в отговор на заплахата на Брана.
- Не знам какво друго да кажа.
- Просто ни разкажи какво стана, с най-големи подробности, преди да дойдем при теб - подкани я Брана. - Не, да вървим в кухнята. Ще направя чай.
Айона я последва навътре, после приклекна, за да погали Кател да му благодари.