- Прибирах се вкъщи от голямата конюшня.
- Защо си била там?
- О, Фин ме повика. Дадоха ми да водя урок по прескачане на препятствия. Отидох дотам с Аластар. Двамата полетяхме малко.
- Света Бриджит.
- Не го направих нарочно, не съвсем, и спрях бързо. После Фин трябваше да тръгне нанякъде и Бойл остана да наглежда първия ми урок, за да е сигурен, че няма да объркам нещо, вероятно. Помолих го да ми покаже Дарлинг, но първо видях Аня и о, господи, тя е истинско чудо.
- Не ме интересуват конете - напомни й Брана.
- Знам, но се опитвам да ти обясня. После видях Дарлинг и докато гледах нея и Бойл заедно, осъзнах, че не мога
170
Родьт 0’Дуайьр
да му се сърдя. После нещата се случиха от само себе си, защото вече не му бях ядосана.
- Защо си била? - учуди се Конър.
- О, ами, случи се нещо тази сутрин, когато мина да ме вземе.
- Целунал я е така, че мозъкът й протекъл през ушите - поясни Брана и Конър се ухили.
- Бойл ли? Гледай ти, значи.
- А после се държа грубо и отвратително и това ме ядоса. Но докато го гледах заедно с Дарлинг, не можех да продължа да се сърдя, затова му казах, че вече не съм ядосана, и тогава нещата се случиха от само себе си, и той просто ме сграбчи и отново го направи. Сигурно съм изгубила поне двайсет процента от мозъчните си клетки вече. А и урокът мина толкова добре, беше ми хубаво отново да имам ученичка, затова се чувствах прекрасно и малко разсеяна - призна си тя - и си мислех, че може би е добра идея да поканя Бойл да излезем - да пийнем по бира или да идем на кино, нещо такова. И тогава осъзнах, че не съм там, където би трябвало.
Описа им всичко до най-голямата подробност.
- Не си била съсредоточена - отбеляза Брана. - Ако имаш намерение да използваш огъня за защита или за атака, трябва да си абсолютно сигурна.
- Никога досега не го е използвала срещу нищо и никого — изтъкна Конър. — Но е проявила достатъчно съоб-разителност и кураж да използва огън. Другия път ще му опърли кожата. Нали така, Айона?
- Точно така. - Защото никога повече нямаше да допусне да се чувства толкова безпомощна и уплашена. - Канех се да опитам отново, но бях уплашена. После Ройбиър се спусна от небето. Най-красивата птица, която съм виждала някога.
- Хубавец ми е той - усмихна се Конър.
- А после и Кател се появи, както и вие двамата. Блокирах - призна си тя. - Все едно се озовах в някакъв сън.
Тъмната вещица
171
Мъглата, черният вълк, червеният камък, светещ на шията му.
- Подхранва силата му. Камъкът - обясни Брана, - както и страхът ти. Ще работим повече. Ще си носиш амулета. Конър ще те изпраща сутрин до конюшнята и ще се погрижим някой да те връща у дома в края на деня.
- О, няма…
- Брана е права. Само за една седмица се появи в сънищата ти, а вече и в реалността. Ще бъдем по-внимателни и толкоз. Докато решим какво ще се прави. Върви да си вземеш амулета и ще се захванем с работа.
Айона се изправи.
- Благодаря ви, че се появихте.
- Ти си наша - простичко отвърна Конър. - И ние сме твои.
Думите и непоклатимата вяра-в тях предизвикаха парене в очите й, докато Айона бързаше да мине през кухнята към къщата.
- Много й се струпа за съвсем кратко време - подхвана Конър.
- Знам. Отлично го знам.
- А ти беше толкова рязка, защото се боиш за нея.
За миг Брана не каза нищо, просто продължи да приготвя чая, което я успокояваше.
- Аз съм тази, която я обучава.
- И вината не е само твоя, както не е и нейна. За всички ни преживяното е добър урок. Той е по-смел, откакто тя се появи.
- След като и тримата сме тук, той знае, както и ние, че часът наближава. Ако успее да я нарани или да я привлече на своя страна…
- Тя няма да мине на негова страна.
- Няма да го направи, не-и съзнателно. Мисля, че притежава твоята вярност и изпитва прекалено силна благодарност за малкото, което е получила.
- Когато си гладувал дълго, се чувстваш благодарен и за залък от трапезата. Ние винаги сме били заедно. И ви
172
Родът О’Дуа0ър
наги сме били обичани. Тя търси любов - да дава и да получава. Не съм надзъртал - добави той. - Толкова е вплетено в същността й, че няма как да не го видя.
- И сама го виждам. Е, сега има нас, независимо дали й харесва, или не.
Конър взе чашата чай, която сестра му му подаде.
- Значи, нашият Бойл, а? Сграбчил братовчедка ни и я нацелувал до забрава, съдейки по чутото. Едва е прекрачила прага ни, а моят приятел вече й се нахвърля.
- О, престани с хлапашките истории.
Той се засмя, отпи от чая си.
- Как да престана, като е толкова забавно?
Тъмната вещица
173
ДЕСЕТА ГЛАВА
Съсредоточаване. Брана неуморно го натякваше. Айона се мъчеше да го постигне, после и да задържи фокуса. Ставаше все по-добра - Брана я бе похвалила с половин уста - но далеч не бе постигнала нивото, което взискателната й учителка считаше за достатъчно високо.