Чудеше се как изобщо може да се съсредоточи човек, който е мокър до кости и почти замръзнал.
Дъждът се сипеше от тъмнотии сиво небе, както бе през последните два дни и нощи, без прекъсване. Това до голяма степен означаваше работа на закрито - както в конюшнята, така и в занаята. Нямаше нищо против наистина. Харесваше й да подрежда такъмите заедно с Мийра и да помага на Мик в уроците с една млада ездачка, както и на една пъргава осемдесетгодишна дама на манежа.
Много се радваше, че има повече време да се грижи за конете и да се сближи с тях. Бе сплела гривите на всички кобили, доволна да види как грейват от допълнително оказаното им внимание. И макар да усещаше, че и мъжките животни биха се радвали на новата прическа и вниманието, знаеше, че Бойл ще е против. Затова бе сплела по една малка плитка на всеки, за да зарадва конете и да не дразни шефа си.
Освен това се учеше. Вътре в ателието на Брана с тлеещия торф в огнището и сладкото ухание на билки и восък във въздуха тя се учеше как да разтвори широко съзнанието си и да приеме силата си - и как да шлифова острите ръбове. Нощем четеше и се ограмотяваше, докато вятърът блъскаше поройния дъжд в прозорците.
174
Родът О’Дуа0ър
Но как, за бога, можеше да мисли изобщо, камо ли да се съсредоточи, докато дъждът се плискаше върху главата й и студът я пронизваше до кости.
Още по-лошото бе, че Брана стоеше насреща й напълно суха, с разкошната си дълга черна коса и безмилостен поглед.
- Това е вода - напомни й тя. Стоеше в спокойното слънчево кътче, което бе сътворила за себе си, и се усмихваше уверено отвъд пелената от дъжд, сипещ се от другата страна на преградата.
- Знам, че е вода - измърмори Айона. - Стича се по врата ми и ми влиза в очите.
- Контролирай я. Да не мислиш, че всеки път, когато, силата, която имаш и която е част от теб, ти е нужна, ще бъдеш на топло и сухо? Или че Кеван ще чака хубаво и ясно време, за да се изправи насреща ти?
- Добре, добре, добре! - От върховете на пръстите й проблеснаха искри и струйките дъжд се превърнаха в пара.
- Не по този начин. Не искаш да я променяш - макар че се справи добре. Премести я. - Леко и без видими усилия Брана разшири периметъра на слънчевото си кътче с няколко сантиметра.
- Самохвалка - измърмори под нос Айона.
- И в теб е заложено също, което и в мен. Отблъсни
дъжда настрани от теб.
Харесваше й усещането за огъня във вените й и как напира да изскочи навън, но сега го удържа. И използва яда и гнева, които й помагаха да го извика, за да побутне, отблъсне и отвори пространство.
Един сантиметър, после два и тогава го видя, почувства го. Наистина бе просто вода. Като тази в купата. Въодушевена, тя бутна по-силно и още по-силно, така че поройният дъжд сякаш подскочи и се събра във вълна. Която се плисна бурно в преградата на Брана.
- Не исках да… имам предвид, че не се опитвах да те оплискам. Не точно.
Тъмната вещица
- 175
- Но нямаше да съжаляваш, ако бе успяла - спокойно довърши Брана. - Поздравления за свършеното. Ще трябва да поработиш над ловкостта си и по-изчистените форми - както и над пълния контрол - но успя да го направиш, което е добро начало.
Айона примигна, избърса мокрото си лице и забеляза, че е направила тясна, но суха ивица около себе си. В нейното малко царство нямаше бледозлатиста слънчева светлина, но и не валеше.
- Браво на мен!
- Не губи контрол. Не го разширявай. Само за теб е.
- Сигурно и останалите жители на страната ще се радват на малко сухо време, но разбирам. Ако спрем дъжда тук, може да предизвикаме потоп другаде.
- Не можем да знаем със сигурност, затова не рискуваме. Движи се заедно с нега,- показа й Брана, крачеща в широк кръг, но винаги на сухо.
Когато Айона се опита да стори същото, преградата й се понамокри, но тя задържа контрол над границите.
- Много добре. Тъй като сме в Ирландия, няма да ти липсва дъжд, за да се упражняваш и занапред, но за днес свърши добра работа. Да влезем вътре и да опитаме някоя по-простичка отвара.
Брана се отправи към ателието си, докато Айона се мъчеше да задържи и контролира сухото кътче около себе си.
- Мога да ти помогна с опаковането и бутилирането на стоката за магазина. Много искам да помогна с нещо - продължи тя. - Ти изцяло отговаряш за готвенето и отделяш голяма част от времето си - както и Конър - за да ме обучаваш. Доста ме бива да следвам указания.
- Така е.
Брана винаги бе предпочитала усамотението на ателието си. Беше различно от това да наеме служители за магазина си в Конг, които да обслужват клиентите и да се занимават с пратките и всичко останало. Но ателието й беше нейното убежище. Обикновено.