176
Родьт О’Дуа0ър
От друга страна, помисли си тя, уроците и нуждата от тях наистина отнемаха от времето й.
- Ще ми е от полза - реши тя. - Ще видим как ще го направим.
Брана влезел ателието с Айона по петите й, оставяща капки по пода.
- Тъкмо щях да ви оставя бележка - обади се Мийра откъм работния плот. - И за двете.
- А сега ще пийнеш чай и ще ни погостуваш. Не съм те виждала отдавна. Айона, недей да оставяш следи по пода.
- Лесно ти е на теб. Ти си суха, а аз - вир-вода. Сигурно приличам на мокра кокошка.
- По-скоро на удавена - отбеляза Мийра.
Брана се запъти направо към чайника.
- Направи заклинание за външния си вид.
Айона мълчаливо изгледа Мийра.
- Тя знае всичко по въпроса, че и отгоре. Погрижи се за себе си.
- Не ме бива никак. Казах ти, че веднъж опитах да направя такова заклинание и беше истински кошмар.
- Нали затова са тренировките. Обикновено смятам заклинанията за външния вид или сушенето на дрехите например, вместо просто да се преоблечеш, за проява на мързел и суета, но сега е удобен момент да потренираш. Ако все пак си докараш брадавици или пъпки по лицето, аз ще се погрижа. - Брана й хвърли поглед през рамо с лукава усмивка. - Все някой ден.
- Веднъж ми направи заклинание и на мен, помниш ли, Брана, когато бяхме на петнайсет май. Аз отчаяно исках да стана руса, тъй като Шеймъс Латимър, любовта на живота ми по това време, предпочиташе блондинки.
Чувствайки се като у дома си, Мийра свали якето си и го окачи на една закачалка, после разви шала от врата си и го сложи върху якето, както и шапката си.
- Тъкмо щях да се боядисам - бях взела боята, за която бях спестявала цели две седмици - и се появи Брана, направи заклинанието и промени цвета на косата ми.
Тъмната вещица • 177
12*
Айона изгледа замислено Мийра.
- Не мога да си те представя руса, не и с твоя тен на лицето.
- Беше голям кошмар. Изглеждах като болна от жълтеница.
- И твърде упорита, за да си го признаеш - напомни й Брана.
- Така си беше, затова издържах цяла седмица, преди да я помоля да върне всичко както си беше. Помниш ли какво ми каза тогава?
- Нещо в смисъл, че да се промениш заради самия себе си, е приемливо, но да го направиш заради мъж, е проява на слабост и глупост.
- Толкова млада, а вече мъдра - отбеляза Мийра и се разсмя с гръмкия си смях. - А Щеймъс се натискаше тайно с Катрин Кели, която беше руса като жълтурче. Но преживях и това разочарование.
- И това е полезен урок - обади се Брана. - Но в този случай ще го броим за тренировка. Хайде, Айона, погрижи се за вида си и ще пийнем чай заедно.
- Добре. Почвам. - Тя издиша шумно и искрено се помоли да не се подпали сама, докато се концентрираше най-напред върху якето, пуловера и джинсите.
Вдигна се пара, но никакви пламъчета не избухнаха. Започна да усеща как пръстите на краката й се размразяват, кожата й се затопля и с усмивка прокара длан по сухия ръкав на якето си.
- Получи се.
- Колко време щях да спестя от пране, ако знаех как да правя това - отбеляза Мийра.
Ухилена, Айона прекара длан върху мократа си коса и я превърна в суха и лъскава коприна. Засмя се весело и закри лице с длани, за миг затвори очи. Когато свали ръцете си, лицето й грееше, устните й бяха порозовели, а миглите й бяха по-тъмни и по-дълги.
- Как изглеждам?
178
Родът 0’Дуайър
- Готова да хукнеш към бара и да флиртуваш с всички красавци там - подхвърли Мийра.
- Наистина ли? - Очарована, Айона се втурна към огледалото. - Изглеждам добре! Вярно е.
- Умело направено, при това с известна грация. Добре се получи.
- Стой наблизо - обърна се Айона към Мийра. - Тя никога не ми говори така насаме.
- Затова, когато го казвам, знаеш, че го мисля. Имам маслени бисквити, Мийра, както и от жасминовия чай, който харесваш.
- Няма да откажа и на двете. - Настани се удобно до масата и за миг се наведе да погали Кател, който дойде и сложи голямата си глава в скута й. - Времето доста ограничава бизнеса ни, а казват, че и утре ни чака същото. Бойл е направил уговорка с училището да доведат децата да видят конете. Малчуганите ще пояздят с водач вътре на манежа.
- Чудесна идея.
- О, пълен е с такива нашият Бойл. - Мийра се усмихна на Айона, докато си вземаше бисквитка. - А аз се замислих за рождения ден на сестра си другия месец и се сетих за теб. Тя живее в Кери, тъй като с мъжа й работят там - обясни тя на Айона. - Мислех си за онези комплекти, които правиш - сапун, свещ, лосион и такива неща - специалните подаръци, които правиш за всеки според характера и личността му.