- Ясно. Искаш да ти направя такъв за Морийн?
- Много бих искала. Тя е най-голямата в семейството, както знаеш, и ще навърши трийсет и пет. По някаква причина това направо я подлудява, сякаш младостта й си е отишла завинаги и вече я очакват само страданията и неволите на старостта.
- Да е жива и здрава Морийн, но винаги си е падала по драмите.
- Такава си е. Омъжи се за Шон, когато беше на деветнайсет, така че вече шестнайсет години върви подире му.
Тъмната вещица
179
Мил и трудолюбив човек е - продължи тя, - но адски муден. Има двама тийнейджъри, които я докарват до ръба на лудостта, че и понякога отвъд, както и още едно хлапе в добавка. Напоследък е почнала да ми праща съобщения денонощно, както и на другата ни сестра, и на майка ни, за да ме държи в течение с изпитанията и мъките си. Надявам се, че подаръкът, след като е създаден специално за нея и е свързан с грижи за тялото и женски глезотии, може да й повдигне духа достатъчно, за да престане да ме тормози, така че да ми мине желанието да я удуша.
- Значи, подаръкът е за теб - засмя се Брана.
- Спасявам й живота, което ме прави добра сестра.
- Ще ти го приготвя другата седмица.
- Винаги съм искала да имам сестра - замислено отбеляза Айона.
- Искаш ли моята? Вземай’Квято искаш от двете: Ще си задържа братята, понеже не са такива досадници през повечето време.
- Да си единствено дете, е доста самотно, а и няма как да се оплакваш от братята и сестрите си.
- Виж, оплакването би ми липсвало - призна Мийра. - Кара ме да се чувствам по-умна и по-добра.
- Някога си фантазирах, че имам брат и сестри.
Развеселена, Мийра се облегна на стола си.
- Така ли? И как се казваха?
- Кейти, Алис и Браян. Кейти беше най-голямата - търпелива, умна и добра. Алис беше най-малката и все ни разсмиваше. Двамата с Браян бяхме най-близки по години. Той непрекъснато се забъркваше в неприятности, а аз се опитвах да го измъкна. Понякога ми се струваше, че ги виждам толкова ясно, колкото вас сега.
- Това е силата на желанията ни - обясни Брана. Самотно дете, помисли си тя. Толкова пренебрегвано, лишено от грижи и разбиране.
- Сигурно. Не разбирам напълно какво означава това, но за мен те много често бяха по-истински от всеки друг. С тях и конете не скучаех никак.
180
Родът 0’Дуайър
Тя спря за миг и се разсмя.
- Само аз ли съм имала въображаеми другарчета?
- На мен Конър ми беше повече от достатъчен.
- Наистина е повече от достатъчен - повтори Мийра.
- А и ние двамата с него разбрахме какви сме много отдавна, бяхме много по-млади от теб.
- И въпреки това и двамата сте създали много силни връзки и важни неща. Работата ти тук, магазинът, неговата школа за соколи - всичко, което прави със сръчните си ръце. Както и ти, Мийра. Ти не си от собствениците, но си много важна част от бизнеса.
- Харесва ми да мисля, че е така.
- Съвсем ясно е. И Бойл, и Фин ценят високо уменията ти и мнението ти, разчитат и на двете. Мисля, че си заслужила уважението и на двамата, а това не е никак лесно. Искам го и аз. Искам да създам нещо свое и да спечеля уважението на другите, да знам, че хората, които обичам, могат да разчитат на мен. Бихте ли могли да искате нещо повече?
- Хубаво е да имаш това, което каза ти - замисли се Мийра. - Аз лично не бих отказала и гърне жълтици.
- И какво ще правиш с него?
- Това е добър въпрос. Мисля, че първо ще си купя къща - не е нужно да е лъскава, просто една хубава къща с малко земя и плевня, където да мога да гледам един-два коня.
- Ами мъж?
- За какво? - засмя се Мийра. - За удоволствие или за постоянно?
- И за двете или поне за едното.
- Няма да откажа удоволствието, понеже има известна липса на подобни забавления в живота ми в последните месеци. Колкото до другото, не търся нещо завинаги. Мъжете идват и си отиват - добави тя и се настани по-удобно с чашата благоуханен чай в ръка. - С изключение на милия и муден Шон, доколкото ми е известно. Най-добре да не очакваш или да искаш да останат завинаги, така напрежението е по-малко.
Тъмната вещица
181
- Но нали напрежението ти показва, че си жив - възрази Айона. - Аз пък искам да имам мъж завинаги - такъв, който също да ме иска. Искам необуздана и страсгна любов
- която никога не свършва. И деца - не само едно - искам куче, кон, къща. Едно голямо и весело семейство. Ами ти?
- попита тя Брана.
- Какво искам аз ли? Да живея живота си. Да сложа край на това проклятие, което тегне над всички ни, и да смажа онова, което е останало от Кеван.
- Това не е нещо лично за теб. Само за теб, Брана - настоя Айона. - Богатство, пътешествия, секс? Дом, семейство?