- Достатъчно пари, за да пътувам до екзотични места и да правя див секс с екзотични мъже. - Тя се усмихна и си сипа още чай. - Това май покрива всичко.
- Аз тръгвам с теб. - Мийра бЛожи длан върху ръката й. - Ще оставяме разбити сърца по целия свят. Можеш да дойдеш с нас - предложи тя на Айона. - Ще видим всички чудеса на света и ще се отдаваме на удоволствия, където и да сме. После можеш да се върнеш, да избереш мъж завинаги и да си направите много бебета. Аз ще построя моите дом и плевня, а Брана ще си живее, както си поиска, свободна от проклятието.
- Дадено. - Брана вдигна чашата си за тост. - Трябва само да победим древното зло и да спечелим несметно богатство, останалото са подробности.
- И двете можете да се наслаждавате на екзотичен секс и сега - възрази Айона. - Никак не е трудно да си подбираш мъжете, когато изглеждаш като келтска богиня.
- Предлагам да я задържим - заяви Мийра на Брана. - Върши чудеса за егото ми.
- Вярно е. Брана прилича на излязла от приказка, без дори да полага усилия, а ти си като принцесата воин. Мъжете сигурно се търкалят в краката ви.
Вратата се отвори и заедно с дъжда влязоха Конър, Бойл и Фин.
- Не всички - измърмори Мийра.
182
Родът 0’Дуайър
- Вижте кого довлякох. - Конър изтръска дъжда от косата си като куче, а Кател скочи да посрещне новодошлите. - Трябваше или да ги домъкна тук, или да построим Ноев ковчег. Имаш ли още чай и бисквити?
- Разбира се. Не оставяй мокри следи по пода. Това значи ли, че светът на бизнеса е спуснал кепенците?
- За днес - отвърна й Бойл. - Уговаряхме Фин да ни черпи за вечеря, но за малко да се удавим, докато решим къде.
- А тук е най-хубаво. - Конър отиде до огъня и протегна ръце. - Особено ако можем да изнудим някого да направи голяма тенджера супа.
- Някого, значи?
Конър само се усмихна на Брана.
- И тогава се сетих за милата си сестричка.
- Прекалено често си ме представяш в кухнята.
- Защото си страхотна там. - Наведе се и я целуна.
- Аз мога да обеля и нарежа каквото ми кажеш. - Айона реши, че това е почти като да покани Бойл на вечеря. - Ти можеш ли да белиш и режеш, Бойл?
- Мога, особено щом ще получа вечеря в замяна.
- И аз съм склонна да бъда робиня в кухнята за една топла супа в такава нощ - обади се Мийра. - Ами ти, Фин?
Той продължи да развива увития около врата му шал.
- Каквото поиска или реши Брана - за тази вечер.
- Тогава най-добре да ида да видя какво мога да сложа в тази прословута супа. - Тя стана и мина през задната врата. Кучето остави Фин, за да я последва.
- Тя ще е по-спокойна, ако си тръгна - отбеляза Фин.
- Никъде няма да ходиш. - Рядък изблик на гняв се прокрадна в гласа на Конър. - Не може да стане така и тя го знае, както и ти. Имаме нужда от теб. Казах на Фин и Бойл какво стана преди няколко дни - обясни той на Айона.
- Какво е станало? - попита Мийра.
- Ще ти кажа и на теб след малко. Но знаеш, че съм прав. Нуждаем се от теб и тя го разбира. В крайна сметка
Тъмната вещица
183
тя няма да остави обърканите ви отношения да застанат на пътя ни.
- Може би не е зле някой да ми каже за тези объркани отношения. - Айона бутна настрани чая си. - Хубаво би било да знам всички подробности, вместо да се опитвам да си сглобя картинката парче по парче.
Фин се приближи до масата, после дръпна яката на пуловера си.
- Това е неговият белег - знакът, с който вашата кръв е белязала моята. Нося този белег и Брана не иска да погледне отвъд него и да види какво е тя за мен и какво съм аз нея.
Айона се надигна и го разгледа внимателно. Пентаграм, както гласеше легендата, ясно очертан и видим като татуировка.
- Не прилича на белег по’рождение, а по-скоро на татуировка или следа от ударено. С него ли си роден?
- Не. Появи се много по-късно. Бях навършил осемнайсет.
- Винаги ли си го знаел?
- Не и откъде идва силата ми, но знаех, че я имам. - Нагласи отново пуловера си. - Силна жена си, Айона.
- Не съвсем. Или поне не достатъчно. Засега.
- Мисля, че грешиш в това. - Той повдигна леко брадичката й с пръст. - Ще удържиш своето, когато е най-важно, така мисля. Тя ще се нуждае от твоята непоклати-мост и от отвореното ти съзнание.
- Конър каза, че се нуждаем от теб, и аз му вярвам. Ще ида да помогна на Брана в готвенето.
- Идвам с теб. - Мийра се надигна от мястото си. - Дайте й няколко минути да свикне с идеята - но не се тъпчете с бисквити. Тя ще направи каквото е нужно, Фин, независимо от цената.
- Както и аз.
Айона мина през задния вход на ателието с Мийра, след това през склада и влязоха в къщата.
184
Родът 0’Дуайър
- Почакай, преди да идем при Брана. - Айона спря. - Какво е станало между нея и Фин? Не те моля да клюкарс-тваш, нито да предадеш доверието й - което очевидно е голямо и истинско помежду ви. Смятам, че го разбираш. Надявам се да е така.