- Разбирам, но не ми е лесно да споделя с теб онова, което тя не ти е казала сама. Ще ти кажа, че двамата бяха влюбени. Млади и лудо влюбени. Бяха щастливи в любовта си, макар да се караха и сдобряваха непрекъснато. Тя беше почти на седемнайсет, когато двамата го направили за първи път. И точно след като били заедно първия път, белегът се появил върху кожата му. Той не й казал. Не знам дали да го виня за това, но не й казал. И когато тя го раз’ брала, била много ядосана, но и нещо повече - покрусена. Той бил настроен отбранително, но също бил покрусен. Оттогава това е като жива рана помежду им. Повече от десет години на копнеж и страдание и прекалено голямо недоверие.
- Още се обичат.
- Любовта не се оказа достатъчна за никого от двамата.
Би трябвало да е, помисли си Айона. Винаги бе вярвала,
че ще бъде достатъчна. Но само последва Мийра към кухнята, за да помогне с каквото може.
Изглеждаше като обикновено събиране на приятели и близки в дъждовна вечер. Тихият огън, който трептеше в кухненското огнище, кучето, дремещо пред него. Имаше вино, което Конър измъкна и отвори, преди щедро да налее в чашите. Имаше доброволци, които усърдно белеха и режеха огромни купчини картофи и моркови, кълцаха чесън и лук, докато домакинята овалваше в брашно наря-зано на хапки телешко, преди да го сложи в големия тиган с дебело дъно върху печката. Във въздуха се носеше изкусително ухание и всички говореха един през друг.
Изглеждаше като съвсем обикновено събиране на приятели и близки, мислеше си Айона, докато режеше моркови, и приликите я стопляха вътрешно, даваха й голяма доза
Тъмната вещица
- 185
от онова, което бе разбрала, че е търсила през целия си живот. Но не бе просто приятелска сбирка и подмолните течения, които дебнеха под повърхността, бяха смъртоносни.
Въпреки това не искаше да развали момента и да разруши привидното спокойствие. В крайна сметка стоеше редом с Бойл - който несъмнено бе много по-умел с кухненския нож от нея - и той се държеше доста по-непринудено тук, отколкото докато работеха заедно в конюшнята.
И ухаеше прекрасно на дъжд и на коне.
По-добре да си мълчи, реши тя, отколкото да каже нещо не на място. Затова само гледаше и слушаше. Видя как Конър се пресегна и избърса една сълза от бузата на Мийра, която режеше на ситно лук, и забеляза непринудения флирт в жеста му, в погледа.
- Ако беше моя, скъпа Мийр^Г-каза той, - щях да забраня да има лук в къщата, за да не пролееш нито една сълза повече.
- Ако бях твоя - отвърна му тя, - лукът нямаше да е единствена причина за сълзите ми.
Той се засмя, но Айона се замисли. Както продължи да гледа замислено и когато Фин доля вино в чашата на Брана, а после по нейна молба й подаде олио за тигана. Учтивият им тон бе скован също като езика на телата им, но под повърхността - о, наистина имаше подмолни течения наоколо - кипяха такива страсти, такива силни чувства, че човек трябваше да е сляп и без сърце, за да не ги усети.
Конър бе този, който спояваше всичко, помисли си тя. Той подхвърляше коментари, задаваше въпроси, събираше всички заедно с непоклатимия си ентусиазъм и голямата си обич.
Айона го намираше за неустоим. Тогава защо Мийра…
- Изучаваш внимателно всичко и всички - обади се Бойл, - сякаш ще се явяваш на изпит след час. И умът ти е пълен с въпроси и заключения.
- Всички сякаш са едно семейство. - Изрече първото, което изникна в съзнанието й от множеството преплетени
186 ►
Родьт 0’Дуайър
мисли. - Това е нещо, което винаги съм искала да изпитам, да бъда част от него.
- Разбира се, че сме семейство - увери я Конър. - Твоето семейство.
- Ти си великодушен. Такъв си по природа. Не всички са така, или поне са по-предпазливи, преди да отворят вратата. Аз съм най-новата тук в много отношения. Наблюдението ми дава по-ясно усещане за това семейство. Дори и само за да установя, че Бойл бели и реже много по-бързо и по-добре от мен.
- Е, вярно, че не може да се мери с Брана 0’Дуайър - отбеляза Фин, - но е сносен готвач. Което е една от причините двамата с Конър да го търпим.
- Ако не можеш да метнеш нещо в тигана, често оставаш гладен. Ето така, опри дланта си на ръба, вдигни пръсти и ги дръж далеч. - Бойл хвана ръката на Айона, за да й покаже. -Ас другата хвани дръжката, за да я използваш за насочване на острието.
Тя го остави да насочва ръцете й, за да нарежат красиви малки колелца от моркова, и се наслади на лекото притискане на телата им.
- Трябва да се упражнявам - реши. - И да измисля какво да ги правя, след като ги нарежа. Сигурно е по-добре, че не ми се удаде възможност да те поканя на вечеря.