Тя вдигна очи и погледна през рамо, забеляза изненадата върху лицето му, както и лека неловкост, когато в стаята зацари тишина. - По-добре ще похапнеш, ако Брана сготви - продължи Айона. - Ще трябва да измисля друг повод да излезем на среща.
Конър не успя да маскира с кашлица смеха си, но тя само вдигна рамене.
- Всички сме едно семейство - изтъкна тя. - И нещо повече, семейство с огромен проблем и обща цел, заради които вероятно ще ни сритат здраво задниците или още по-зле, при това още утре или съвсем скоро. Затова смятам, че нямаме много време за губене и защо да не грабнем нещо, което може да ни донесе щастие. Говорейки като
Тъмната бещица
187
човек, който цял живот се е задоволявал с половинчати неща, бих искала да го приключа - особено предвид вероятното сритване на задници - с огромна доза истинско щастие.
От мястото си до плота, на който се бе облегнал удобно, Фин й се усмихна.
- Мисля, че вече почти съм влюбен в теб.
- Цялата ти любов вече е отдадена. - Айона въздъхна. - Така, да видим. Кого още мога да притесня?
- Мен не си ме притеснила - увери я Фин. - А колкото до любовта, малка сестричке, тя е безгранична.
- Винаги съм вярвала в това. Какво означаваше другото, как ме нарече?
- Сестричка.
- Харесва ми как звучи на ирдандски. Трябва да науча езика. Всички ли го говорите?
- Брана, Конър и Фин. - Приключила с рязането на зеленчуци, Мийра отиде да си изплакне ръцете. - Аз и Бойл знаем достатъчно, за да се оправим горе-долу, нали Бойл?
- Горе-долу.
- Как мислите, дали магията е по-силна с него? Съжалявам - побърза да се извини Айона. - Не бива непрекъснато да се връщам към тази тема и да развалям настроението. И не биваше да те излагам така пред всички - обърна се тя към Бойл.
- Ти просто го смути, понеже не е свикнал някоя жена да говори открито за чувствата си, без да завоалира нещата. Конър - продължи Брана, - ще ми трябва „Гинес“ за задушеното и бих казала, че още една бутилка вино ще ни дойде добре. Права си и за още нещо, Айона, трябва да говорим за другото. Не можем да знаем дали ще се изправим пред съдбата си след ден или след година, но логиката ми подсказва, че ще бъде много скоро. При все това обаче, готова съм да се закълна, че никой не може да ни срита задниците. Затова хайде да сложим яхнията да къкри, да пийнем още вино и да поговорим сериозно.
188 ►
Родът О’Дуа0ър
Тя се обърна с лице, пламнало от горещата пара, и очи, в които светеше толкова силна решимост, че Айона вярваше в непобедимостта й.
- Хайде, дайте проклетите зеленчуци насам. Няма да се сготвят сами.
Тъмната вещица
- 189
ЕДИНАДЕСЕТА глава
И така пак приличаше на приятелска сбирка - всички бяха седнали край кухненската маса с чаша вино в ръка, а кучето все така лежеше пред огъня.
Но Айона знаеше какво точно представлява това събиране.
Военен съвет на най-високо ниво.
- Първо искам да кажа нещо - започна Брана - на Мийра и на Бойл. Вашата кръв не,е замесена в това и никой от двамата няма специалната сила, която да използва като оръжие или щит.
- Никак не е хубаво да започнеш, като ни обиждаш - възрази Бойл.
- Знаеш, че нямам такова намерение, а само искам да изтъкна, че за нас означава страшно много, че сте с нас. Истината е, че не знам как двамата с Конър бихме се справили без вас. Вие сте най-верните приятели, които някога съм имала или ще имам. Не знам със сигурност дали любовта е безгранична, както твърди Фин, но знам, че не съм стигнала до границата на обичта си към вас. Това е, което имах да казвам.
- Нямаме силата, но не сме безпомощни. Изобщо даже. - Мийра погледна към Бойл и получи кимване от негова страна.
- Имаме глави на раменете си, юмруци. Той никога не се е интересувал от нас и в това му е грешката.
- Може и така да е и трябва да намерим начин да се възползваме от нея. Но пък проявява огромен интерес към Айона. - Конър махна с ръка към нея. - Двамата с Брана смятаме, че той се надява да я нарани - или по-лошо - и
190
Родът 0’Дуайър
така да отнеме силата й, за да увеличи своята. Вярваме, че е заплатил скъпо за капана, който й бе заложил преди няколко дни и който се провали напълно.
- Какъв капан? - попита Бойл. - Нарани ли те? - сграбчи той ръката и. - Защо не ми каза?
- Не е лесно да се говори за подобно нещо в конюшнята. И не бях наранена. Брана и Конър ме спасиха.
Фин се обади тихо.
- Какво се случи? Разкажете ни подробно. Айона, ти го правиш най-добре. Кажи да чуем всички.
- Беше в деня, когато преподавах на Сара първия й урок. Докато вървях към къщи.
Разказа им всичко най-подробно, без да премълчава страха си.