Докато говореше, Фин стана и отиде до прозореца, където остана загледан в градината. На мястото си до масата Бойл сви юмруци.
- Вече няма да вървиш сама до работа или до къщи.
Айона го зяпна.
- Това е смешно. Трябва да…
- Няма да стане. И толкоз.
Преди да каже още нещо, Айона улови погледа на Мийра и забеляза как приятелката й леко поклаща глава.
- Конър може да я придружава до конюшнята. - Брана говореше спокойно. - Бездруго са в една посока, а вие с Фин просто трябва да направите така, че смените им да се застъпват.
- Решено е - твърдо заяви Бойл. - Аз ще я изпращам след работа. Решено е - повтори той.
- Оценявам загрижеността ви. Някой ще ме придружава ли всеки път, щом прекрача прага на къщата или искам да ида до селото? А най-добре да почнеш и да спиш с мен
- обърна се тя към Бойл. - Защото той се появява в сънищата ми. Разбираемо е да съм уплашена, но не съм безпомощна. И никой не бива да ме мисли за такава.
- Далеч сме от тази мисъл. - Конър искаше да я успокои.
- Но си ни скъпа. И нужна. Нуждаем се от теб, затова из
Тъмната вещица
191
вестни предпазни мерки, засега поне, ще успокоят малко духовете.
- Скъпа. Нужна. - Фин се обърна с каменно изражение. - Съгласен съм. Но не ме повикахте, когато скъпата ви и нужна братовчедка е била в опасност.
- Стана много бързо - обясни Конър. - Истината е, че единствената ми мисъл бе да стигна до Айона и да заведа там Брана възможно най-бързо. Затова имаш право, грешката е моя.
- Ти можеше ли да направиш нещо повече? - попита го Брана.
- Няма как да узнаем вече, нали? Но всички вие трябва да решите дали ще бъда част от това, или ще ме държите настрани.
Вместо да отговори, Брана смени подхода.
- Можеш ли да четеш митЛгйте му? Да усетиш какво цели?
- Не, не мога. Той ме блокира. Знае, че съм избрал на коя страна да стоя. Но със сигурност вярва, че може да ме привлече към себе си, и се опитва да го направи. Насън и наяве.
- Ти не го спираш.
Фин преглътна напиращата ругатня.
- Трябва да живея живота си, нали? Имам и други неща на главата си. Той има една-едничка цел в съществуването си, но за мен има много. А и ако го блокирам и изолирам напълно, дори и да мога, тогава няма да има шанс, съвсем нищожен дори, да успея да науча нещо, което може да ни помогне да сложим край на това. Ако не вярваш, че го искам, че искам това да свърши и дори самата мисъл за него да бъде изличена, значи, няма какво повече да те убеждавам.
- Не се съмнявам в това. Никак. - Брана етана и отиде да разбърка супата. - Тя има нужда от коня. Айона се нуждае от водача си.
По лицето на Фин премина сянка на раздразнение.
192
Родът 0’Дуайър
- Той е неин от първия миг, в който го зърнах. Тук няма къде да държите Аластар, затова той е при мен и Бойл. Ако не го вярваш, още утре ще прехвърля документално собствеността върху него.
- Не! - Ужасена, Айона скочи на крака. - Това не е правилно.
- Нито съм го мислила, нито го казах. Ти си този, който трябва да й каже, че конят е неин. Ти и Бойл, защото ти го доведе тук и го подслоняваш в конюшнята си. Само това имах предвид.
- Дори и без да е замесена магията, конят е неин от мига, в който двамата срещнаха погледи. - Бойл вдигна ръце, после ги свали отново. - И Фин има право. Тук няма как да се грижите подобаващо за него. Говорихме за това още същата вечер, когато Фин се завърна.
- Благодарна съм и на двамата. - Тонът на Брана се смекчи. - И много съжалявам, ако това не е проличало в думите ми.
- Никога не съм търсил благодарност или извинения от теб - увери я Фин.
- Но ги имаш, независимо дали ги искаш, или не, така че можеш да правиш каквото решиш с тях. - Брана остави черпака настрани и се върна на масата.
Айона, също като Фин, остана права.
- Благодаря ти.
- За мен е удоволствие - отвърна Фин.
- И на теб благодаря - каза тя на Бойл. - И тъй като конят е мой, аз ще плащам за храната и подслона му. И толкоз - побърза да отсече тя, тъй като Бойл бе отворил уста да възрази гръмогласно. - В живота си не съм имала много важни за мен хора и неща, но винаги се грижа за онова, което е мое.
- Добре тогава. Ще се разберем после.
- Чудесно. Освен това знам какво е да си изолиран. Няма по-студено място от това да стоиш само на крачка от топлото огнище и да си от другата страна на преградата. Никой от вас няма представа какво е, освен мен и Фин’.
Тъмната Вещица —— 193
13*
Всички вие винаги сте били част от нещо по-голямо и дори сте били в центъра му - добави тя с поглед към Брана. - Затова не знаете какво е да усещаш, че си нежелан, неразбран и изолиран. Мисля, че това, което е между двама ви с Фин, и проблемите помежду ви са много лични. Но тук трябва да помислим за нещо много по-голямо. Казахте, че съм част от цялото и че тук всички сме едно семейство, моето семейство. Затова искам да кажа, че Фин също е от моето семейство.