Тя импулсивно грабна бутилката вино и макар той едва да бе докоснал чашата си, добави още няколко капки в нея.
- Ела да седнеш - покани го тя.
Той измърмори нещо на ирландски, преди да се върне и да заеме мястото си. И вдигна чашата към устните си.
- Каза, че сърцето и ръката му са твои - преведе й Брана. „ -ф-
- О. Същото важи и за мен и затова ще победим.
- Засрами ме в собствения ми дом.
- О, о, Брана, аз не исках да…
- И добре че го направи. Заслужих си го, а и явно е трябвало да чуя също толкова открито и ясно заявени чувства, както преди малко го направи с Бойл. Или сме един кръг, или не сме. А когато има пукнатини в един кръг, той лесно се чупи. Затова ще бъдем един кръг от този миг до свършека на всичко. - Тя вдигна чаша, вдигна я към Фин. След миг и той вдигна своята.
- Наздраве. - Конър чукна лекичко своята в тази Фин, после на сестра си и на другите край масата. - Или по-скоро дано всички богове, в които някога някой е вярвал, да ни благословят и ни помогнат да пратим това изчадие в ада.
- Съгласна съм. - Малко изтощена от прилива на емоции, Айона отново седна. Под масата Бойл улови ръката й. Изненадана, тя го погледна и срещна мълчаливия му и неотклонен поглед.
Усети как нещо в сърцето й се пропуква и вътре бликва топлина и светлина, и много надежда.
194 ►
Родът О’Дуа0ър
- Е, добре - обади се Мийра отсреща, - след като изяснихме всичко, какво, по дяволите, ще правим по-нататък?
Множество идеи бяха споделени с аргументи „за“ и „против“. По едно време Мийра стана и с очевидна лекота поднесе плато солени бисквити със сирене и маслини, за да не изгладнеят прекалено, докато яхнията къкри на котлона.
- Още не сме готови да се изправим срещу него. - Конър пъхна маслинка в устата си, докато изброяваше на пръсти аргументите си срещу предложената от Бойл открита атака. - Нямаме ясен план, нито пък резервни варианти, каквито със сигурност ще ни трябват, а и по-важното е, че Айона не е достатъчно добре подготвена.
- Не искам да съм отговорна за каквото и да било забавяне в плана.
- Тогава учи и се упражнявай повече - нареди й Брана.
- Все ми го повтаряш. Нали спрях дъжда по-рано?
Бойл повдигна вежди и посочи към прозореца, където
пороят беснееше с пълна сила.
- Временно и в ограничен периметър. Повече ме бива с огъня.
- По-скоро той те контролира, отколкото обратното - поправи я Брана.
- Сурова си, но справедлива. Но вече съм много по-добра. А и… - Тя се съсредоточи и успя да повдигне масата с няколко сантиметра, а после внимателно да я върне обратно на пода. - Владея въздуха доста добре, а и накарах да пораснат цветя в ателието, така че и земята вече не ме плаши. Мога да опитам няколко заклинания…
- Не си ли й показала как се правят заклинания? - попита Фин.
- Тъкмо почна да овладява елементите.
- Предпазливостта е хубаво нещо, Брана, но както сама каза, не знаем с какво време разполагаме.
- Пришпори ме! - примоли се Айона. - Поне малко.
- Може и да съжалиш, че си го поискала, но точно това ще направя.
Тъмната вещица
195
- Мисля, че щом влиза в сънищата ви, трябва да запишете всичко на хартия. - Мийра намаза сирене върху една бисквитка, подаде я на Брана. - Така всичко е по-ясно, а и можете да сравните преживяното. Може да излезе нещо.
- Добро предложение - съгласи се Конър.
- Ами онова място в гората? - попита Айона. - Където е живяла първата тъмна вещица. Кога мога да го видя?
В мигновеното мълчание, което последва, Айона усети напрежение, гняв, тъга. И отново Бойл улови ръката й под масата.
- Не си готова - простичко каза Брана. - Повярвай ми.
- Щом не съм готова, защо не ми кажеш каква е причината?
- Това е място по средата. - Фин говореше бавно, загледан намръщено във виното си. - Понякога е просто поляна с руините на стара камеййа колиба и отзвуците от живота, който е кипял там, магията, която е властвала там. Има надгробен камък, където същата тази магия е положена в земята. Обградена от дървета и тишина.
- А друг път - обади се Конър - сякаш се изплъзва и отделя от всичко. Не е здраво свързано с този свят и това време. Без нужното познание човек може да остане затворен там, в онова пространство и самота. Именно там може да се появи той - много по-силен - и да отнеме онова, което си.
- Но вие ходите там, били сте там. Трябва да науча как да ида и как да остана тук.
- И това време ще дойде - обеща Брана.
- Той ме отведе там в съня ми.
- Не е бил той, мисля, а Тийгън. За да ти го покаже, но докато си в безопасност. Бъди търпелива, Айона.