- Там ме беляза.
След думите на Фин отново се възцари мълчание.
- Знаех кой е той, но не и че съм от неговата кръв. И точно там, в онова място, което бе като светилище, и в деня, който бе пълен с радост и обещания, той сложи своя отпечатък върху мен и сяКаш ме изгори до кости. Разруши
196
Родът 0’Дуайър
преградите, пренесе ни отвъд и ме беляза. Появи се в образа на мъж и видях в лицето му себе си. Каза ми, че ще ми даде сила, която не бих могъл и да си представя, че ще мога да имам всичко, за което някой някога би могъл да си мечтае. Че съм от неговата кръв и всичко ще бъде мое. Трябваше да направя само едно нещо.
- Какво?
- Само да убия Брана, която спеше до мен. Само толкова.
Тялото й понечи да потръпне, но Айона се сдържа и погледът й остана спокоен и уверен.
- Но не си го направил.
- Него бих убил, стига да знаех как. Някой ден ще разбера и ще го направя, и всичко ще свърши веднъж завинаги. Или ще загина в битката. Затова е най-добре да изчакаш още малко, преди да те заведем там. Всички заедно ще я заведем там, когато моментът настъпи. Това е задължително, Брана. Няма да стоя настрани от това.
- Когато моментът настъпи - съгласи се тя. - Засега ще чакаме и ще наблюдаваме. Ще се учим и ще кроим планове.
- И ще споделяме повече, отколкото досега - добави Конър. - Така ще бъдем по-силни.
- Прав си. Никого няма да изолираме. - Брана за миг докосна с длан рамото на Фин. - Сбърках. Какво ще кажете Фин и Конър да използват ястребите си, за да патрулират - ако това е точната дума - край гората? Мийра и Айона почти всеки ден излизат на езда с клиенти, така че те също ще си отварят очите и ушите. Бойл ще изпраща Айона до дома, затова ще ти направя амулет и на теб, Бойл, да те пази.
- Аз ще се погрижа - увери я Фин.
- Съгласна съм. Аз ще обучавам Айона и може да се обръщам към всеки от вас за помощ понякога. Ако някой сънува нещо, ще го записва с най-големи подробности.
- Ще дойде време, когато ще е нужно много повече от това да се пазим - обади се Бойл.
Тъмната вещица
197
- Знам. Само не знам какво ще ни потрябва и как да си го набавим.
- Време е да разберем.
Брана кимна.
- Надявам се, че след като шестимата ще наблюдаваме внимателно, ще разберем. А сега, както вече беше отбелязано, трябва да си живеем живота. Можете да сложите масата, докато аз се погрижа за яхнията.
- И нека да си поживеем весело. - Конър вдигна леко сестра си и я целуна. - Защото това със сигурност е удар по грозната му муцуна.
- Добре тогава, весело да бъде. Пусни някаква музика, Конър, и още сега почваме веселбата.
Оставиха мрачните мисли настрани за момента поне, при което Конър и Мийра почнаха да спорят каква музика да пуснат, докато най-накрая’Конър надделя и в стаята зазвуча бърза мелодия с много цигулки и барабани, след което веднага я завъртя в танц.
- Уха - възкликна Айона. - Страхотно добри са.
- И двамата сякаш имат крилца на обувките си. - Бойл взе купичките, които Айона стискаше, и ги сложи на масата. - Открай време е така.
- Ти можеш ли така?
- Нямам крилца, но и не съм с два леви крака.
- Тогава покани дамата на танц, глупако. - Фин остави на масата салфетки.
Айона само поклати глава.
- Не знам как се прави.
- Значи, е крайно време да се научиш - заяви Конър, дръпна я за ръката и я повлече след себе си.
- Много си бавен, братле - подхвърли Фин на Бойл.
- Имам си свое темпо.
- Бавен си - повтори Фин. - Като охлюв върху гърба на костенурка.
Но Бойл само вдигна рамене. Беше му приятно да гледа как Айона се мъчи да следва бързите и пъргави стъпки на
198 -
Родът 0’Дуайър
Конър. Още повече му бе приятно да чуе смеха й, когато се въртеше.
А и кой би могъл да устои на смеха, помисли си той, когато Фин завъртя Мийра в три последователни пируета, а застаналата до печката Брана запляска в такт.
Светлината и смехът бяха толкова приятни, необходими. Затова щеше да им се наслади.
Нито той, нито някой от останалите в грейналата кухня, където миришеше вкусно и беше топло, имаше жива музика и весел смях, забеляза сянката зад бруления от дъжда прозорец, която наблюдаваше. Изпълнена с омраза.
След като хапнаха и разтребиха в кухнята, вече бе станало късно и Бойл се приготви да тръгва.
- Ще те изпратим до дома, Мийра. Аз съм с пикапа. Брана, канех се да те питам дали имаш от отварата за настинки, която приготвяш. Мик киха и кашля от два дни и съм намислил да му налея малко от нея в гърлото.
- Имам, разбира се. - Тя понечи да стане от стола.
- Аз ще му я донеса - обади се Айона. - В синята бутилка, нали, на полицата, която е най-близо до предния прозорец?