- Точно там. Можем да уредим сметката тук или в магазина, Бойл, в края на месеца.
- Така ще направим и благодаря за вечерята. Ще ви чакам двамата с Мийра навън - каза той на Фин.
Мина през задната врата на кухнята с Айона и я последва в ателието. Тя запали лампите.
- Опитвам се да запомня какво предлага - какво има тук, какво продава в магазина в селото. Тя още не ми дава да направя каквото и да било - не и без строг контрол, но поне вече знам в кое какво се слага.
Пресегна се и взе бутилката, която надлежно бе маркирана с етикета на „Тъмната вещица“.
- Надявам се, че ще помогне на Мик. Последните няколко дни се измъчи.
Тъмната вещица
199
- Нямаше да се мъчи толкова, ако бе взел лекарството по-рано.
- Предполагам, че някои хора се притесняват да гълтат вещерски отвари.
- Това ще го изпие, даже да се наложи лично да му стисна носа. - Бойл пъхна шишенцето в джоба си. - Исках да ти кажа, докато сме сами, че за мен беше важно онова, което направи по-рано, когато защити Фин.
- Да те изолират, е болезнено, както и да те обвиняват за това, което си. Мога да разбера чувствата на Брана, но инстинктът ме кара да му се доверя, а когато се противопоставям на инстинктите си, греша. Е, понякога греша и когато ги следвам.
- Беше много важно да го подкрепиш така открито. Затова… - Той пристъпи от крак на крак. - Ще излезем на вечеря някой ден. ~^
- О? - Вътрешно се ухили като тиква, но се постара усмивката на лицето й да остане любезна. - Добре.
- Предпочитам аз да каня на среща. Не знам дали е старомодно, или не, но така стоят нещата.
- Добре е да го знам. Социалните ми ангажименти са доста ограничени.
- Тогава ще запазя маса някъде. Ще се видим утре сут-рин.
Тръгна да излиза и стигна на половината път до вратата, след което се обърна.
Този път беше готова за рязката му прегръдка и на свой ред го сграбчи здраво.
Обичаше да усеща как я повдига на пръсти. Това не я караше да се чувства дребна. А желана. Вътрешната му съпротива само добавяше към изкушението. Всичко в целувката му, в горещите му устни и силната прегръдка на ръцете му я караше да се чувства неустоима.
А това бе замайващо усещане, упойваща тръпка.
Той все си повтаряше, че трябва да напредва бавно с нея, ако изобщо продължи. Бе се научил да се контролира,
200
Родът 0’Дуайър
свикнал бе - в повечето случаи - да балансира буйния си нрав с хладнокръвно мислене и логически подход.
И ето че отново се бе озовал здраво вкопчен в нея, прегърнат от ръцете й. И Господ му бе свидетел, че искаше да потъне в нея, да бъде с нея и да погълне цялата й непресторена доброта и жизнерадостна сила.
Искаше и да докосне с ръце всичките й прелестни извивки и падинки, да вкуси гладката й кожа. Да усеща изненадващо стегнатото й тяло как се движи, огъва, извива под неговото.
Тя удължи целувката още миг след като той понечи да се дръпне, и едва не го довърши.
- Ами, добре - успя да промърмори той и с мъка свали-ръцете си до тялото. После за по-сигурно ги напъха в джобовете.
Тя просто си стоеше там - с леко замъглени очи и толкова меки и красиви устни. Толкова меки, че му се искаше да…
- Би могъл да се върнеш, след като закараш Мийра у дома. Можеш да оставиш Фин у тях и да се върнеш тук. Тъкмо ще ме закараш сутринта на работа.
- Аз… - Мисълта за това, за цяла нощ с нея, накара всичко в него да кипне заплашително. - Мисля, че с Брана и Конър у дома би било леко неудобно. А и мисля, че е рано да прескачаме оградите.
- Искаш първо да вечеряме. - Усмивката й стана по-дръзка, когато видя, че той явно не е схванал шегата. - Няма нищо. Мисля, че е по-простичко да сме наясно, че когато не е неудобно или прибързано, аз искам да съм с теб. Не е, защото приемам секса за нещо маловажно, а точно обратното.
- Ти си една загадка, Айона. Бих искал да те разгадая постепенно.
- Много хубаво. Не мисля, че някой ме е смятал за загадка досега. Май ми харесва. - Отново се надигна на пръсти, леко погали с устни неговите. - Ще ти помогна да наместиш парченцата от пъзела, ако искаш.
Тъмната бещица
201
- Сам ще ги наместя, когато дойде време. До утре, значи.
- Добре. Лека нощ.
Тя заключи след него и го загледа как отива към пикапа в дъжда. За миг затанцува на място, докато гледаше как фаровете светват и после се отдалечават в мрака.
Озадачаваше го и това беше прекрасно, нали? Айона Шиън, която си казваше всичко направо и която често говореше, преди дори да е помислила, озадачаваше Бойл Макграт.
Това бе магия. Истинско чудо.
Удоволствието от преживяното я караше да подскача, докато вървеше от ателието към кухнята, където прегърна Брана и я завъртя в кръг.