- Аз щях да .се погрижа. Тъкмо отивах да взема лопата от бараката.
- Нали затова са големите и силни братовчеди. - Докосна с устни челото й.
- И за какво друго са, освен да те будят сутрин с пеене под душа, все едно се намират в„Х-фактор“? - Раздразнението, с което Брана се появи, се изпари, когато забеляза изражението по лицето на Айона, после и на брат си. - Какво има?
- Виж сама. - Той отиде отново до вратата и я отвори.
- Дързък е - хладно отсече тя, когато погледна навън. - Да остави подобно нещо на прага ни.
- Не съм направила заклинанието както трябва. Снощи заклинанието за защита, което аз…
- Това противно нещо вътре в къщата ли е? - попита Брана. - Да не би да са живи и да пъплят наоколо?
- Не.
- Тогава си го направила както трябва. Да не мислиш, че би искал да са мъртви, и то отвън, ако би могъл да ги вкара вътре и да пълзят върху нас?
Представата за това накара Айона да потрепери.
- Не. Имаш право. - Тя въздъхна и издиша шумно, доволна, че поне се е отървала от чувството за вина. - Тъкмо се канех да ги заровя.
- Не, няма да ги заравяме, не и веднага. Първо ще ги изгорим. - Брана се обърна към Айона. - Всички заедно, но първият пламък е за теб. Силен, бял и нажежен.
Хвана я за ръка, излезе навън и Конър ги последва.
- Повтори думите, които ще кажа, после запрати пламъка. „Светлина към мрака, призовавам силата. Върху смрадта на злото огънят да падне. Да унищожи тази заплаха към моите и мен. Както казах, тъй да бъде!“ Повтори го! - нареди Брана. - Почувствай го! Направи го!
Тъмната вещица
205
Айона повтори думите, гласът й ставаше по-силен и гневът й - по-яростен. А силата й в края на изреченото бе могъща и светеща в бяло.
Избухнаха пламъци, стрелнаха се към средата на кръга, обхванаха го целия.
- Отново - подкани я Брана, когато двамата с Конър сплетоха ръце с нейните.
Разгоря се огън, бял като светкавица. Когато угасна, остана само черна пепел.
- Ще заровим ли пепелта? - Цялото й тяло потръпваше сякаш след токов удар. Дори кръвта във вените й сякаш пареше.
- Ще я заровим.
- И ще посипем земята със сол.
- Имам и нещо по-сигурно, но и солта върши работа. Донеси метлата и лопатата -ттйгмоли тя братовчедка си. - Конър, ти иди за голямата лопата. Знам точното място.
Остана за миг неподвижна, след като двамата се подчиниха на заповедите й.
- О, да, най-подходящото място.
Заведе ги от другата страна на къщата, към външния край на ателието.
- Тук ли? - зяпна я Айона. - Толкова близо до къщата, до мястото, където работиш. Не е ли…
- Намислила е нещо, сигурен съм. - Имайки пълно доверие в сестра си, Конър заби лопатата в размекнатата от дъжда земя. - Тъкмо за това си мечтаех тази сутрин. Да копая дупка за изпепелени плъхове под проклетия дъжд.
- Аз мога да ти помогна. - Спомняйки си урока от предния ден, Айона отблъсна дъжда встрани, така че тримата останаха на сухо и топло.
- Много добро изпълнение. - Брана тръсна мократа си коса и сложи ръце на кръста, докато Конър копаеше. - Толкова стига. Изсипи ги вътре, Айона. И тримата участвахме в това, затова делото ни е по-силно.
- Тогава ти ги затрупай сега - предложи Конър, след като Айона изсипа черната пепел в дупката.
206 -
Родът 0’Дуайър
- Така добре се справяш, а и аз имам други задължения, когато си готов.
- Той ни наблюдава - тихо се обади Конър, докато зариваше обратно дупката. - Усещам го.
- Мислех си, че може да е тук. Толкова по-добре. Сега е мой ред.
Обута в мек памучен панталон, с боси крака и мокра от дъжда коса, Брана вдигна ръце и обърна длани нагоре.
- Бял огън да пречисти, силата на светлината да разкраси. От черните лапи на Кеван сега бъди освободен. Както казах, гьй да бъде.
От прясно разкопаната земя израснаха цветя, разцъфнаха и засияха. Като ярка дъга от цветове, които грееха в-мрачното утро, а красивите им листенца танцуваха под ласката на ветреца.
- Каква красота. Прелестни са. - Айона плесна с ръце при вида на дръзката палитра. - Ти си страхотна.
Брана кимна доволно и затькна кичур коса зад ухото си.
- Няма как да не се съглася.
- Това е един ароматен шамар по грозната му муцуна. - Конър метна лопатата на рамо. - Гладен съм.
Грейнала от щастие, Айона улови под ръка братовчедите си.
- Аз ще направя закуска.
- Господ да ни е на помощ, но съм толкова гладна, че и аз ще я опитам.
Брана закрачи обратно с тях и само веднъж извърна поглед през рамо. Право в грозната муцуна, помисли си тя.
Тъмната вещица
207
ДВАНАДЕСЕТА глава
Харесваше й как минават дните - отиваше сутрин на работа с Конър, яздеше Аластар на разходка с клиенти, работеше с няколко ученици, а после Бойл я придружаваше пеша или с камиона до къщи.