Късно следобед бе време за обучение и тренировки, а по-късно вечерта отделяше още час за усъвършенстване на уменията.
Слънцето се показа отноЪо ^ реката заискри под лъчите му. Езерата се превърнаха в бляскави огледала, а зелените поля и хълмове станаха още по-красиви под ласката на светлината, която струеше през пухкавите облачета, носещи се по небето.
Направо можеше да забрави - почти - всичко, което бе заложено на карта и което предстоеше да срещнат. Все пак изживяваше романс.
Той не включваше цветя и поезия, а романтичната й натура очакваше точно това. Но когато сърцето ти копнее за мъж като Бойл, трябва да се научиш да намираш поезия в кратките му думи и дългото мълчание, а цветя в неочакваната чаша чай, поднесена в ръцете й, или в одобрителното му кимване.
И за какво са й потрябвали цветя, когато човекът направо спираше дъха й с целувките си? Което ставаше под зелените сенки на дърветата или в разхвърляната кабина на пикапа му.
Романс, дом, стабилни доходи, великолепен кон, който можеше да нарече свой, и ново и прекрасно разбиране на способностите, които имаше. Само ако можеше да изклю
208 -
Родът О’Дуа0ър
чи заплахата от древното зло, животът й би бил просто съвършен.
Привърши урока си със Сара, след който и двете останаха доволни от постигнатия напредък.
- Стойката ти вече е страхотна, Сара. Ще поработим още върху смяната на посоката и ще поизгладим някои неща.
- А кога ще можем да сложим по-висока летва? Готова съм, Айона, знам го.
- Нека видим как ще мине следващият урок. - Айона погледна молещите я очи на Сара, докато потупваше коня по шията. И си спомни какво е да си на нейните години. - Ето какво ще направим. Една степен по-високо и само един скок, преди да прибереш Уини и да се погрижиш за нея.
- О, наистина ли? Благодаря! Страхотно!
- Една степен по-високо, един прескок - повтори Айона и хвърли поглед през рамо към майката на Сара, докато отиваше към препятствието. Вдигна летвата и я постави на новата височина.
Само деветдесет сантиметра, каза си тя, уверена, че ученичката й ще се справи. Ако не, конят щеше да го разбере.
Сега се обърна към коня.
Тя иска да полети, да усети как ти политаш с нея. Не бързай.
Айона отстъпи встрани и забеляза как майката на Сара мачка с пръсти краищата на шалчето, което бе увито около врата й.
- Хайде, Сара. Само една степен по-високо, но трябва да покажеш на Уини, че заедно го можете. Довери й се и й покажи, че също може да ти има доверие. Бъди нащрек, тръгни стабилно и полека и не забравяй стойката си.
Сърцето й бие до пръсване, помисли си Айона. От вълнение и леко притеснение. Все още бе на терена за начинаещи, дори и с летвата малко по-високо, но това бе ново предизвикателство и нова надежда.
Тъмната вещица
14*
209
- Добре, така е добре — подвикна тя, докато вървеше в кръг след Сара и Уини по манежа. - Заеми правилна стой-ка, Сара, дръж леко юздите. И двете знаете какво да правите.
Подготвят се, мислено ги следваше тя, уверени и спокойни. Набират скорост и скок.
Самата тя сякаш полетя за миг, докато гледаше как ученичката й прескача високо над летвата, приземява се добре и заема правилна стойка. После вдигна ръка над главата си тържествуващо.
- 0, истинска магия! Може ли да го направя още веднъж, Айона? Само още един път?
- Още една обиколка, но после Уини трябва да се прибере.
Сега я наблюдаваше с критично око, отбелязвайки слабостите, върху които трябваш е?да поработят.
- Мисля, че мога да го правя безкрайно дълго и да скоча два пъти по-високо.
- Летва след летва - отвърна Айона.
- Видя ли това, мамо! Видя ли ме?
- Да. Беше прекрасна. Хайде, иди да се погрижиш за коня си, а после да вървим у дома да кажем и на баща ти. Може ли да поговорим за момент? - обърна се тя към Айона.
- Разбира се. Ей сега идвам, Сара. Кажи на Мууни, че Уини е заслужила една ябълка.
- Едва не те накарах да я спреш - подхвана госпожа Ханигън. - За малко да ти извикам да не я пускаш, не още. Пред очите ми бе картинката, в която Сара полита и се стоварва на земята със счупени кости.
- Трудно е да я гледаш как прекрачва нови и нови граници.
- О, точно така е и ще го разбереш сама някой ден, когато и ти имаш деца. Но бях сигурна дълбоко в себе си, че ти не би я оставила да направи нещо, за което не е готова. Толкова добре се чувства с теб, щастлива е. Исках да го знаеш.
210 ►
Родът 0’ДуаОър
- Радост е да се работи с нея.
- Мисля, че и на двете ви личи, че е така. Направих снимка с телефона си, докато прескачаше. - Извади телефона си и обърна екрана му към Айона. - Ръката ми трепереше обаче,-затова е малко размазана, но ми се искаше да запечатам мига.