Айона погледна екрана, полета на момичето върху 1ър-ба на големия кон, а под тях бе летвата и въздухът над нея. Съвсем леко докосна снимката със силата си и после върна телефона.
- Прекрасна снимка и съвсем ясна и фокусирана. Личи си радостта по съсредоточеното й лице.
Със стиснати устни госпожа Ханигън погледна отново снимката, после устните й се разтегнаха в усмивка.
- О, наистина е хубава. Очите ми сигурно са били замъглени, когато я погледнах първия път.
- Тук си за всеки урок. - Нейната майка не бе идвала, спомни си Айона. - Мисля, че Сара е стимулирана да се старае повече, след като знае, че ти си тук заради нея, че я подкрепяш.
- Разбира се, че я подкрепям. Аз съм й майка. Сега ще се обадя на баща й и ще му кажа да купи малко ягодов сладолед - любимия й. Ще се почерпим след вечеря. Няма да те задържам, само исках да ти благодаря, че я учиш да вярва в себе си, както и мен. Шефовете ти са късметлии, че работиш тук.
Айона не бе сигурна дали стъпва по земята, докато вървеше към конюшнята. Спря за миг, докато очите й свикнат вътре, и забеляза Бойл.
- Не знаех, че си тук.
- Току-що идвам и Сара вече ми проглуши ушите. Направо лети над земята.
- И с мен е така. Само да я беше видял. Трябва да видя дали се грижи добре за Уини.
- Да, и го прави чудесно, понеже е влюбена до уши. А Мууни я наглежда. Мислех си, че може да изведеш Аластар
Тъмната вещица
211
да се разтъпче. Аз ще изведа Дарлинг да видим как се справя. Той ще е добра компания за нея. А ти за мен - добави той след миг.
- Много бих искала, но имам още половин час до края на работния ден.
- Ще ми помагаш с конете, така че можеш да го броиш за работа, ако това ще успокои съвестта ти.
- Става.
Не би могла да си представи по-приятен завършек на работния ден от езда с мъжа, който караше сърцето й да потръпва.
Наблюдаваше внимателно Дарлинг, докато Бойл я яхваше, и забеляза потреперването на хълбоците й, както и изражението в очите й.
- Нервна е. ^
- И сам го усещам. - За да я^успокои, той се наведе и й зашепна гальовно, докато прокарваше длани по шията й.
- Знаеш ли защо?
- Сега е доста по-охранена, отколкото преди, а и не е имала ездач на гърба си от седмици.
- Не е заради това. - Айона извъртя Аластар така, че Бойл и Дарлинг да пристъпят до нея. - Има ти доверие и те обича. Нервна е, защото се притеснява, че няма да се справи добре и няма да искаш да я яздиш повече.
- Значи, се притеснява излишно. Отличен ден за езда. Ще тръгнем към езерото и ще пообиколим там, ако нямаш нищо против.
- Много ще се радвам.
- Ще ми кажеш, ако нещо я заболи, а аз не съм забелязал.
- Непременно, но тя се чувства много добре. Харесва й Аластар - добави тя с приглушен тон. - Смята го за много красив.
- Такъв е.
- Той се преструва, че не я забелязва, но доста се е наперил.
212
Родът 0’Дуайър
- Да не се опитваш да сватосваш конете?
- Знам, че е роден за Аня, но жребец като Аластар трябва да даде поколение, а Дарлинг е готова за разплод. Освен това няма нужда да сватосвам никого. Достатъчно е само да ги погледна внимателно, за да видя, че се харесват взаимно.
- Не съм мислил да я заплождаме.
- Аня ще роди величествени и надарени жребчета - отбеляза Айона. - А Дарлинг? От нея ще се родят мили и добри кончета. Според мен - добави тя.
- Е, Аластар е твой, така че ти имаш думата.
- Мисля, че решението е най-вече негово, както и на дамите. Пролетта е близо. - Тя вдигна лице и се загледа в небето през надвисналите клони. - Усеща се настъпването й.
- Студено е като през февруари.
- Може и да е така, но все пак идва. Въздухът е по-мек.
- Сигурно заради дъжда, който ще вали нощес.
Тя само се засмя.
- А тази сутрин видях две свраки да флиртуват пред хранилката на Брана.
- И как точно флиртуват свраките?
- Долитат и отлитат, после пак и пак, след това си бъбрят и отново политат напред-назад. Попитах Конър защо ястребите не ги закачат, а той отвърна, че си имат уговорка. Това ми харесва.
Минаха един зад друг, щом пътеката се стесни и заизвива край реката, чиито води подскачаха пенливо под скъсан въжен мост.
- Ще го оправят ли някога? - зачуди се тя.
- Съмнявам се, понеже хората ще сглупят и ще тръгнат да минават по него, и накрая ще се озоват в реката. И ти ще си от тях.
- Кой казва, че ще падна? А даже и така да е, аз съм добър плувец. - И понеже й харесваше да флиртува с него, му отправи многозначителен поглед изпод мигли. - А ти?
Тъмната вещица
213
- Живея на тесен провлак и на остров. Щях да съм голям глупак, ако не можех да плувам, и то добре.
- Някой път ще се гмурнем тогава. - Отново му хвърли поглед през рамо и си спомни първия път, когато го бе зърнала, и колко зашеметяващ и поразителен й се бе сторил тогава - едър, силен мъж, яхнал голям и силен кон.