И разбра, че сега изглежда още по-страхотно, седнал върху кобилата, която бе върнал към живот - ръцете му леко придържаха юздите, а нейните очи светеха от гордост.
- Вече не е притеснена.
- Знам. Справя се отлично. - Изравни се отново с Айона, когато пътеката го позволяваше.
- Миналата вечер говорих с баба ми - подхвана тя. - Вече не ми стигаше да си разменяме имейли, исках да чуя гласа й. Изпраща ти поздрави.
- Поздрави я и от мен. ”’ 4
- Решила е да дойде тук за няколко седмици през лятото или есента. Искам да я видя, но в същото време…
- Тревожиш се дали няма да сме в разгара на битките. Искаш да е в безопасност.
- Тя е всичко на света за мен. Мислех си, когато… прекалено много говоря.
- Няма как да го оспоря, но все пак кажи каквото беше подхванала.
- Щях само да изтъкна, че майката на Сара винаги идва да гледа уроците й, а и баща й дойде два пъти. Моята просто ме оставяше с колата или по-често се возех с някого от другите ученици до школата и обратно. Баща ми никога не е идвал. Нито веднъж. Рядко присъстваше и на състезанията. Но баба идваше винаги, когато можеше. Шофираше до града, където е състезанието, винаги, когато можеше. Понякога идваше дори и когато не знаех, че е възнамерявала да дойде. Плащаше уроците ми и таксите за състезанията. Не го знаех, докато веднъж, когато й гостувах, не чух съобщението, оставено на телефона, че трябва да поднови договора с конюшнята.
214
Родът 0’Дуайър
- Дала ти е това, което си обичала.
- Искам да се гордее с мен. Май си приличаме с Дарлинг. Искам да успея, за да види тя, че не си е изгубила времето и усилията с мен.
- Значи, и ти се притесняваш излишно.
- Знам. Явно не мога да го преодолея.
Загледа се над езерото и отвъд него, към елегантния силует на замъка, чиито градини все още бяха впримчени в хватката на зимата. Из тях се разхождаха туристи, дошли от различни места да видят и преживеят нещо ново.
Стори й се, че е също като снимката на Сара - миг, който трябва да запечата. Затова, докато разхождаха конете край брега, тя прочисти съзнанието си от всичко друго и последва примера на Бойл.
Потъна в мълчание.
- Трябва да се връщаме - обади се той накрая. - Не искам да я претоварвам.
- Не бива, а и Брана ще ме чака за моя урок.
- Добре ли върви там?
- Да. Брана може и да има известни резерви, но според мен всичко върви… супер.
Погледна го с широка усмивка, но забеляза, че той гледа някъде зад нея с леко намръщено чело.
- Какво не е наред?
- Всичко е наред. Аз само… гледах към онази къща. Има ресторант с хубаво меню. Може би след урока ти би искала да хапнеш там.
Тя повдигна вежди.
- С теб?
Намръщването му само се засили.
- Ами, разбира се, че с мен. С кого другиго?
- Няма друг - простичко отвърна тя. - С удоволствие. Мога да тръгна към седем или седем и половина.
- Седем и половина е добре. Ще запазя маса и ще мина да те взема.
- Това също е супер.
Тъмната вещица
- 215
Докато навлизаха в гората, в сумрака под дърветата, тя се зае мислено да преравя гардероба си. Какво да облече? Нищо прекалено изискано, но не и джинси или панталон. Може би Брана би могла да й помогне, тъй като изборът й бе ограничен.
Нещо семпло, но красиво. Обувки на висок ток, не ботуши. Краката й си ги биваше, нищо че сама го казва. Искаше й се да го очарова поне малко, така че…
Аластар се стресна, а Дарлинг се изправи на задни крака.
И вълкът застана на пътеката.
Мислите й бяха изцяло насочени към безопасността на конете, затова Айона просто реагира. Огнена бразда изора пътеката помежду им.
- Няма да ви нарани. Няма да му позволя да го направи.
Бойл измъкна нож от калъфа на колана си, който тя не
бе забелязала.
- В никакъв случай.
- Не слизай от коня! - викна Айона, предугадила намерението му. - Тя е ужасена. Ще хукне да бяга и той може да я настигне. Трябва да я удържиш, Бойл.
- Поеми юздата и я успокой, отведи ги в безопасност. Аз ще го задържа.
- Ако се разделим, ще бъдем по-лесна плячка. - Той това искаше, на това разчиташе - можеше да го усети в погледа му. - Повярвай ми, моля те. Моля те.
И мъчейки се да се фокусира, тя зашепна тихо и уверено думите на заклинание, което бе прочела в книгите. И което още не бе изпробвала.
Вълкът се спусна към огнената преграда, търсейки пролука. Под устрема на атаката му пламъците помръкнаха, снижиха се.
Стиснала здраво юздите в една ръка, Айона вдигна другата високо.
- „От север и от юг, от изток и от запад доведи ми вятъра за това изпитание. Усети силата, вдигни пламъка,