216
Родът 0’Дуайър
докато вихърът расте високо и все по-високо. Духай силно, духай страшно, духай диво и неукротимо. Както казах, тъй да бъде.“ Мислиш си, че нямам сила - просъска тя през зъби. - Грешиш.
Високо над главите им небето направо кипеше, а тя стисна вдигната си ръка в юмрук, сякаш за да улови огнения вихър, който се зараждаше.
Изпъна рязко ръката си и запрати бушуващия вихър право в огъня.
Той вдигна вълка от земята и го завъртя, докато звярът виеше от ярост. И от болка, надяваше се тя. Вълкът се завъртя отново, лапите му напразно биеха във въздуха, докато вихърът го отнасяше нагоре и настрани.
Айона се помъчи да овладее сътвореното от нея, но усети, че силата му продължава да расте. Едно дърво се пречупи и се пръсна на трески.
- Укроти стихията. - Гласът на Бойл прозвуча уверено в ухото й. - По-силна е, отколкото ти трябва, и е прекалено голяма. Укроти силата, Айона, само ти го можеш. Нека се успокои. Пусни я.
По гърба й потече вадичка пот, докато се бореше да направи точно това. Тътенът на вятъра започна да утихва, безумният вихър се забави.
- Укроти го докрай, Айона.
- Опитвам се. Толкова е силно.
- Ти си тази, която го сътвори. Ти си силна.
Тя го бе сътворила, помисли си тя. Можеше да го овладее. Да го спре.
- Успокой се вече - зашепна тя. - Кротко. Леко и спокойно. Разпръсни се.
Вълкът се изтърси на земята като камък под лекия ветрец. После скочи на крака с оголени зъби, проточил лиги. Стори й се, че червеният камък свети с приглушен пламък сега.
После звярът скочи в гората и изчезна сред пелена от тъмносива мъгла. Чуха далечен вой и после отново се възцари тишина.
Тъмната беицица
217
- Може да се върне. - Цялото спокойствие я бе напуснало и ръцете й трепереха, а гласът й пресекваше. - Той може да дойде пак. Трябва да приберем конете. Трябва да се погрижа конюшнята да е в безопасност. Аз…
- Така и ще направим. Дишай дълбоко за минутка. Бледа си като смъртник.
- Добре съм. - Под нея Аластар риеше земята с копита. Искаше да хукне да преследва звяра, осъзна тя, едва се сдържаше. За да успокои него, се налагаше сама да се успокои. - Направихме достатъчно - меко каза тя. - Достатъчно е засега. Трябва да кажа на Брана, на Конър. Но конете…
- Да вървим, полека.
- Полека. - Тя задиша дълбоко, после постави длан върху шията на Аластар, а с другата погали Дарлинг. - Спокойно - прошепна тя.—1 Няма да те нарани. Аз… не знаех, че имаш нож. Много голям при това.
- Жалко, че не можах да го използвам. - Златистите му очи блеснаха сурово, докато отново прибираше острието. - Но си струваше да погледам. А на теб ти трябват още уроци в този занаят.
- Абсолютно. Този дори не беше включен в учебния план.
- Какво имаш предвид?
- Прочетох го в една книга. Може да се каже, че реших да вдигна летвата. Стори ми се напълно удачно в случая.
- В книга, значи? Прочела го била в книга. Мили боже!
- Много бих искала да пийна нещо.
- Аз също.
Айона не каза нищо повече, трябваше да събере мислите си. Да каже на братовчедите си, напомни си тя отново. Трябваше - спешно - да седне на нещо, което не се движи.
Почти стигнаха до конюшнята, преди да почне да мисли ясно - или почти ясно.
- Дарлинг беше толкова уплашена. За себе си, но и за теб. Огънят ми също я изплаши. Ще ми се да бях измислила нещо друго.
218
Родьт 0’Дуайър
- Тя се справи добре. Искаше да побегне, но не го направи. Може и да не знаеш, но този хубавец беше като скала под теб. След онова първо сепване не помръдна дори и мускулче. Вярвам, че би направил каквото поискаш от него, дори и ако трябва да прескочи огъня и да захапе звяра за врата.
- Изобщо не се налагаше да мисля. Не трябваше да му казвам нищо. Той просто знаеше какво да прави. Трябва да се обадя на Брана.
- Аз ще го направя.
Когато пристигнаха, той скочи от коня, после се доближи до нея.
- Хайде, слизай.
- Не съм сигурна, че мога.
- Затова съм тук. - Той протегна ръце, хвана я и й помогна да стъпи на земята. - Иди да поседнеш на пейката за минутка-две.
- Конете.
- За тях ще се погрижат, и то добре, не вярваш ли? - Прокрадналото се в гласа му нетърпение я накара да се подчини. И когато разтреперените й крака я отведоха до пейката, едва не се разплака със сядането.
Щом Бойл излезе, тя успя да скочи на крака.
- Трябва да направя заклинание за защита за конюшнята.
- Мислиш ли, че Фин вече не го е направил? - Бойл само я хвана за ръка и я задърпа след себе си. - Той няма да се върне скоро, но мисля, че много добре знае какво да прави в това отношение. Брана знае къде си. Ще каже на Конър.
- А къде отивам?