- В моето жилище, където ще пийнеш нещо и ще поседиш още малко.
- Добре ще ми се отразят и двете.
Изкачи се по стълбите редом с него. Не беше точно както си бе представяла поканата да види за първи път жилището му, но и така ставаше.
Тъмната вещица
219
Той отвори вратата на тясната веранда.
- Не съм очаквал гости.
Тя първо надникна вътре, после се усмихна.
- Слава богу, че не е спретнато и подредено, иначе щях да се засрамя. Но е хубаво. - Пристъпи вътре и се огледа.
Миришеше й познато - на коне, кожа, мъж. Помещението, което бе комбинация от всекидневна, хол и кухня, бе огряно от залязващото слънце. До мивката имаше порцеланова чаша, а един вестник лежеше разгърнат на тесния барплот, който отделяше кухничката от останалото пространство.
Наоколо имаше разхвърляни няколко книги и списания - детективски романи и списания за коне, отбеляза тя. Купчина ботуши в една дървена кутия, безразборно окачени на стената стари якета. Диван, леко провиснал по средата, две големи кресла » ^ За нейна изненада - огромен плосък телевизионен екран на стената.
Той забеляза озадачения й поглед.
- Харесва ми да гледам мачове и спорт на него. Ще пийнеш ли глътка уиски?
- Задължително и ще поседна. Доста се разтреперих, когато всичко свърши.
- Беше много уверена, когато това беше важно.
- Почти изгубих контрол. - Отвърна тя, докато той отваряше шкафове в кухнята. - Ти ми помогна да го удържа.
След като тя вече бе тук, в безопасност, и всичко бе свършило, той можеше да говори за това. Или поне да опита.
- Ти грееше като пламък. Очите ти бяха толкова бездънни, сякаш целият свят можеше да потъне в тях. Пресегна се и издърпа буря от небето само с една ръка. Виждал съм доста.
Наля уиски и за двамата, донесе чашите до огромното кресло, в което тя се бе сгушила.
- Цял живот съм бил край Фин, Конър и Брана. Видял съм какво ли не. Но никога не бях зървал подобно нещо.
220
Родът 0’Дуайър
- Никога не съм усещала нещо такова. Бурята беше в ръката ми. - Сега тя я огледа, завъртя я, озадачи се от познатия й, съвсем нормален изглед. - И вътре в мен бушуваше буря. Не знам как да го обясня, но го усещах вътре в мен, толкова огромно и изпълващо. И безкрайно правилно. Май съборих едно дърво, нали?
Беше видял как дървото се чупи като крехко стъкло и се разхвърчава на трески.
- Можеше да е много по-зле.
- Да, можеше. Но ми трябват още уроци и много тренировки. - Повече самоконтрол, отбеляза мислено тя, и много от прословутата концентрация, за която Брана все й натякваше.
Вдигна очи към Бойл. Загледа се в суровото му, красиво лице, белязаната му вежда, тъмнозлатистите очи, в които още искреше ярост.
- Ти щеше да го нападнеш с ножа, с ръцете си.
- И той кърви, нали?
- Мисля, че да. Така е. - Тя отново въздъхна дълбоко. - Кърви. Не очакваше, че мога да направя каквото направих. Нито пък аз.
- Не вярвам някой от двама ви да подцени това отново. Изпий си уискито. Още си бледа.
- Добре. - Отпи малка глътка.
- Май вечерта не е подходяща да сме навън сред хора.
- Може би не. Но умирам от глад. Мисля, че е свързано с изразходването на толкова много енергия.
- Ще ти приготвя нещо набързо. Имам няколко пържоли, мисля, и ще изпържа картофки.
- Искаш да се погрижиш за мен?
- В момента имаш нужда. Изпий си уискито - подкани я отново, после се върна в кухнята.
Тропане на тенджери, тракането на ножа върху дъската, пращенето на загрято олио. Нещо в тези звуци отпусна напрегнатите й сетива. Пийна нова глътка уиски и отиде до него, застанал пред печката, зает с пържене на свински пържоли в единия тиган и картофки в другия.
Тъмната Вещица
221
Не беше сигурна дали някога е опитвала приготвена на тиган пържола, но нямаше да се оплаква.
- Мога да помогна. Ръцете и мислите ми трябва да са заети с нещо.
- Имам няколко домата, които жената на Мик ми даде от тяхната малка оранжерия. Можеш да ги нарежеш.
Захвана се с доматите близо до него и това също я отпусна.
Той приготви нещо като рядък сос от останалата в тигана мазнина, като добави малко подправки, преди да залее с него пържолите.
Седнала до барплота, Айона опита ястието.
- Вкусно е.
- Ти какво очакваше?
- Нямам никаква представа, но това е вкусно. О, господи, направо умирам от гл~ад!*
Тенът на лицето й се нормализира, докато хапваше, отбеляза той, и онзи леко замаян поглед избледня в очите й.
От грееща и страховита само за миг бе станала бледа и разтреперена. А сега с облекчение забеляза, че отново се връща към нормалния си вид. Просто Айона.
- Не използва мъглата този път - внезапно отбеляза тя. - Сега го осъзнах, той просто… просто излезе от дърветата. Не знам какво означава, но не трябва да забравям да го спомена пред Брана и Конър - и Фин. А камъкът, онзи червен камък на врата му. Не беше толкова ярък накрая. Така ми се струва. Нали?