Искаше я гола - това бе простата истина. Искаше това дребно и красиво тяло да се разкрие пред него, да се разголи под дланите му, под устните му.
Пресегна се надолу и задърпа катарамата на колана й. Тя каза нещо, но думите й бяха заглушени от устните му.
- Какво? Какво? - Ако беше му казала да спре, щеше да умре.
- Ботушите. - Устните й обхождаха лицето му, после зъбите й леко одраскаха челк*с$Та му. - Първо ботушите.
- Ботушите. Точно така. Да. - Вече задъхан и леко объркан от това, той се плъзна надолу и коленичи в долния край на леглото, преди да задърпа десния й ботуш. Метна го настрани и той изтрополи шумно. Докато се бореше с левия, тя се надигна, сграбчи косата му здраво и привлече главата му обратно към лицето си.
- Изглеждаш… всичко е потънало в сенки и едва чувам как дъждът отново почва да вали, а сърцето ми бие до пръсване. - Тя накъсваше думите си с необуздани целувки. Този път, когато захвърли ботуша й, нещо се строполи и разби на пода.
- Твоите, дай да сваля твоите. - Тя се изви надолу и посегна към краката му. - Трябва да ги сваля, да ги махна, защото трябва да те видя гол или ще умра.
- Тъкмо си мислех същото за теб.
- Добре, хубаво. - Смехът й, дрезгав от вълнение и възбуда, предизвика тръпки по гърба му. - На една вълна сме, на една и съща страница. - Бутна единия ботуш на пода. - Искам да усещам ръцете ти върху тялото си. Навсякъде, навсякъде. Почти съм готова тук.
226
Родът О’Дуа0ър
Нямаше как да го знае, но желанието й се бе изпълнило. Беше го очаровала.
- Тогава ще замълчиш ли?
- Може би. Вероятно. Готово! - Измъкна и втория ботуш и го пусна на пода.
После се нахвърли върху него.
Едва не събори и двамата от леглото, но той успя да я задържи и се претърколи върху нея. Докато се наслаждаваше на дълбоката целувка, ръцете й бяха заети с ризата му.
- Имаш страхотни рамене. Искам да… - Смъкна ризата и издърпа над главата му тениската, която носеше отдолу.
Издаде звук като жена, която облизва разтопен шоколад,” докато ръцете й галеха мускулите на гърдите му, раменете му, преди да стиснат бицепсите му.
- Толкова си силен.
- Няма да те нараня.
Тя отново се засмя, но вече без притеснение.
- Не мога да обещая същото.
Пъргава и бърза, тя се пресегна зад гърба си и освободи закопчалката на сутиена.
- Улеснявайте.
- Не се плаша от тежка работа. - Издърпа сутиена й встрани. - Сега замълчи, за да се съсредоточа.
Само след миг вече не можеше нито да говори, нито да мисли. Връхлетяха я хиляди усещания, докато ръцете му я възбуждаха, завладяваха, измъчваха. Неговите загрубели ръце на човек, който извършва физически труд, наболата му през деня брада предизвикваха нови и нови тръпки върху сгорещеното й тяло.
Момчета, осъзна тя. Всички, които я бяха докосвали до този миг, бяха момчета в сравнение с него. Прекалено гладки, повърхностни, добре тренирани. Сега до нея бе мъж, който я желаеше.
Много скоро бе смъкнал джинсите й, за да изследва тялото й, да му се наслади.
Тъмната вещица
227
Тя бе предизвикала бурята в гората. Сега той пробуждаше друга вътре в нея, също толкова безмилостна и дива.
Тя му се отдаваше без капчица колебание и свян - истинско пиршество от наслади и желания, които го възбуждаха отвъд всяка представа. Стенанията и въздишките й разпалваха нуждата му още повече, ловките й ръце пробуждаха сетивата му и сякаш се вмъкваха под кожата му. А устните й, неуморни и жадни, караха кръвта му да заки-пи.
Полудял от страст, той стисна ръцете й и ги вдигна нагоре, докато и двамата не стиснаха здраво пречките на дървената табла.
Когато проникна в нея, за миг му се стори, че светът избухва в пламъци. Целият се разтърси от силата на това усещане, заслепи го блясъкът му. Остави го, за миг макар, напълно безпомощен. -‘
После тя се надигна към него и го пое още по-дълбоко, шепнейки името му.
И той отново беше силен като бог, разгорещен като жребец и полудял от страст.
Потъна рязко в нея, после пак и пак, копнеещ за този огън и мекота. Тя следваше същия устремен галоп, ръцете й бяха сплетени с неговите, а хълбоците й бяха като неумолими бутала - подтикваха го все по-напред и нагоре.
Усети как полита — като стрела от лък - величествено безтегловен. Дочу, сякаш отдалеч, как тя издава задавен вик и полита с него.
Строполи се безсилен, без да се замисля за тежестта си, върху нея. Умът му още кръжеше някъде далеч, дробовете му се мъчеха да поемат въздух. А нещо в препускащото му сърце пулсираше болезнено.
Тя потръпна под него, ръцете й потрепериха, мускулите й се свиха. Горещо копнееше да го прегърне силно, да го гали и целува. Но нямаше сили.