Беше я оставил бездиханна.
Можеше само да лежи така, пламнала, и да слуша ускореното му дишане и кроткото ромолене на дъжда навън.
228
Родът 0’Дуайър
- Задушавам те.
- Вероятно.
Неговите мускули също потрепнаха, когато се надигна от нея, после се просна по гръб. Никога досега не се бе чувствал толкова… увлечен, реши той.
Какво означаваше това?
Тя си пое дълбоко въздух няколко пъти, после се сви настрани и сгуши глава върху гърдите му. Имаше толкова нежност в жеста й, че той не можа да устои и я придърпа по-близо до себе си.
- Студено ли ти е?
- Шегуваш ли се? Разпалихме такъв огън, че може да разтопи и Арктика. Чувствам се прекрасно.
- По-силна си, отколкото изглежда.
Тя повдигна глава и му се усмихна.
- Дребна, но силна.
- Съгласен съм.
Щеше да е много лесно, осъзна той, просто да си останат така, да се унесат и да поспят за малко. После отново да се любят. А какво ли означаваше фактът, че вече мислеше как да я люби отново, след като едва си бе поел дъх?
Вероятно означаваше, че лесният начин беше погрешен.
- Трябва да те прибера у дома.
Тя не каза нищо за момент, а ръката й, която галеше гърдите му, замръзна.
- Брана ще те чака, така мисля.
- О. - Усети я как си поема въздух, после издиша. - Прав си. Ще иска да знае точно какво се е случило по-рано. Забравих за всичко това за момент. Изглежда ми като нещо, което е толкова далечно от всичко тук. Добре поне, че единият от нас е практичен.
Извърна глава, докосна с устни тялото му, после седна в леглото.
Когато я погледна в полумрака на стаята, като някакво меко сияние в настъпващата нощ, му се прииска да я притисне отново до себе си силно и никога да не я пусне.
- Най-добре да се обличаме - каза тя.
Тъмната вещица
- 229
Брана я чакаше и едва се удържаше да не закрачи нап-ред-назад нервно и да не се тревожи. Мразеше да знае само отчасти какво е станало. Макар Бойл да я бе уверил, че никой не е пострадал и че той ще се погрижи за Айона, докато тя се успокои и съвземе, вече бяха изминали два часа.
И дори повече, осъзна тя.
Още по-лошото бе, че Конър й бе казал да не се държи като майка закрилница и се бе замъкнал към бара, вместо да седи у дома и - както се бе изразил - да се измъчва с тревожните й мисли.
Много му здраве, помисли си тя с горчивина. Лесно му беше да иде да флиртува с весели свободни жени, да пийне халба или две, докато тя стои у дома с мрачните си мисли. >
Ако Айона не прекрачеше прага в следващите десет минути, тя щеше…
— Най-сетне - измърмори тя, когато чу отварянето на входната врата. Тръгна с широки крачки и вече мислено бе съчинила суровото мъмрене, но в мига, в който ги зърна, и устремът, и думите на устните й замръзнаха.
Не беше нужно една жена да е вещица, за да разбере как тези двамата бяха прекарали част от изминалите два часа.
— Така, значи. - Тя сложи ръце на кръста, докато Кател отиде до тях да ги поздрави. - Ще пийнем чай и ще ми разкажете какво е станало. Ти също оставаш — каза тя на Бойл, предугадила намеренията му. - Искам да чуя абсолютно всичко, така че не си мисли да се изнижеш през вратата.
— Конър тук ли е?
— Не е. Замъкна се в бара да флиртува с когото му падне, така че няма кой да те пази. Яли ли сте нещо? - попита тя, когато тръгна към кухнята.
— Бойл приготви вечеря - отвърна й Айона.
— Така ли? - Брана повдигна вежди и му хвърли многозначителен поглед, докато слагаше чайника.
230
Родът 0’Дуайър
- След това направо умирах от глад. И след заклинанието с плъховете бях гладна, но сега трябваше или да хапна, или щях да припадна.
- Няма винаги да е толкова силно. Още си нова. Но вече ми изглеждаш .съвсем добре и в отлична форма. О, престани да пристъпяш от крак на крак, Бойл. И слепец може да види, че двамата сте били заедно. Това не ме притеснява, само че вместо да се търкаляте в леглото, очаквах да дойдете и да ми разкажете всичко и се тревожех.
- Трябваше да се прибера по-рано, за да не се тревожиш.
Брана сви рамене, после омекна.
- Ако и аз имах мъж, който да ми приготви вечеря и после да ме отведе в леглото след такова преживяване, и аз щях да постъпя като теб. Вярвам, че се е представил добре и в двете.
Айона се ухили.
- Изключително добре.
По гърба на Бойл сякаш плъзнаха огнени езици.
- Имате ли нещо против да спрете да обсъждате сексуалния ми живот поне докато седя тук?
- Тогава ще го обсъждаме, когато те няма. - Брана му сипа чай и докосна с устни главата му.
- Ти вечеряла ли си?
- Още не. Ще хапна, след като чуя разказа ви. Започни от самото начало, Айона, а ако тя пропусне нещо, Бойл, колкото и дребно да е, допълни я.