Айона започна, стараейки се да не изпусне нито една подробност и да говори спокойно.
Брана стисна здраво ръката й.
- Казваш, че си предизвикала огнен вихър? Откъде знаеш как се прави?
- Пише го в книгите. Знам, че е за напреднали и че е опасно, но беше… Не знам защо или как, но просто знаех, че точно това трябва да направя. Знаех, че мога.
- Защо не повика мен или Конър? Или и двамата?
- Стана толкова бързо. Когато се връщам назад, изглежда сякаш е продължило с часове, стъпка по стъпка, но се
Тъмната вещица
- 231
случи светкавично. Не вярвам да е продължило повече от няколко минути.
- Едва ли повече - съгласи се Бойл.
- Добре, но най-разумно е да повикаш мен и Конър.
- Или Фин - добави Бойл.
- Не го изключвам. - Или поне не напълно, призна си Брана. - Но кръвта зове кръв, Бойл. Ние сме от една и съща кръв - Конър, аз и Айона. А тук става дума за магия, свързана с кръвта. Не си била много уплашена. Конър би го усетил, както стана преди. Не си била толкова уплашена, както предния път, когато беше сама в гората.
- Малко ме беше страх, но не като преди, сигурно защото не бях сама. Мислех само за това, че може да нарани Бойл или конете, да се докопа до мен. Това ми помогна да се фокусирам, така поне мисля.
Брана кимна, отметна косата«и.
- Карам те да прескачаш стъпки. Каза, че той не се е появил в мъглата.
- Не.
- Искал е да те свари неподготвена и да те изнерви. А може би черпи някак сили от мъглата и затова не е бил толкова силен.
- Или не е смятал, че е нужно да бъде? - Бойл кимна с глава. - Сега вече знае, че не е така. Тя превърна цяло дърво в клечки за зъби.
- Имах малко проблеми с контрола.
- Да извикаш вихър без никаква предварителна подготовка? Не съм изненадана и е цяло чудо, че само едно дърво е пострадало.
- Поне доколкото аз видях - обади се Бойл. - Освен ако не броим и как звярът подскачаше и се въртеше във въздуха.
- Ако бях успяла да задържа силата, да я фокусирам по-добре, може би щях да го унищожа.
Брана отхвърли тази идея с вдигане на рамене.
- Ако беше толкова лесно, и сама щях да го направя отдавна. Добре си постъпила. Довърши си разказа.
232
Родът 0’Дуайър
Брана се заслуша, кимваше от време на време, но повече не я прекъсна.
- Да, наистина си се справила добре. Бих ти казала, че е си поела голям риск, но не мога да се съмнявам в инстинктите ти. Именно те са ти подсказали верния път и ти си ги последвала. Сега си жива и здрава. Мисля, че си изненадала Кеван и това му е струвало скъпо. Може и да си го наранила също, ако източникът на силата му - точно това представлява камъкът му според мен - е помръкнал. Как се почувства?
- Невероятно. Усещах как всяка клетка в тялото ми гори. Сякаш нищо не можеше да ме спре.
При тези думи Брана се намръщи.
- Това е също толкова опасно, колкото и вълкът.
- Мисля, че го знам. Именно заради това усещане за непобедимост не можех да контролирам бурята, или поне започнах да изпускам контрола и да я оставям тя да ме владее.
- Научила си изключително важен урок. Това пълно отдаване на силата и жаждата за повече е превърнало Кеван в това, което е.
Айона си помисли, че разбира как е могло да се случи, как изкушението и примамливостта на подобна велика сила може да те завладее изцяло.
- Бойл ме върна на земята. Помогна ми да удържа вихъра, да го укротя и накрая да го спра.
Сега веждите на Брана се вдигнаха учудено.
- Така ли било? Не е никак лесно да застанеш срещу вещица, която не само е предизвикала огнен вихър, но и се е сляла с него. Иначе и двамата щяхте да обикаляте из страната на Оз и да търсите рубинените пантофки.
- Но аз щях да съм добрата вещица.
- Хм. Радвам се, че не сте пострадали и двамата. И си мисля, че сигурно ще имаме малко време, преди той да ни нападне отново, за да поизгладим някои неща. Гордея се с вас - заяви тя и стана.
Тъмната бещица
233
Простички слова, изречени просто, но стоплиха Айона по-приятно и от най-хубавото вино.
- Благодаря.
- Трябва да свърша едно-друго в ателието, след като главата ми малко се проясни - продължи Брана. - Ще разкажа на Конър всичко, а тъй като се е появил пред теб, докато си била с Бойл, мисля, че е най-добре да споделим случилото се и с Мийра. И с Фин - добави тя, преди Бойл да се обади. - Ще се съберем отново, да кажем, след ден-два, след като аз… помисля добре над всичко.
- Мисля, че така е най-правилно - съгласи се Айона. - Ние сме по-силни заедно, нали, отколкото поотделно?
- Надявам се. Ще се видим на закуска, Бойл - намигна му Брана, после ги остави.
- О, ами, не знам дали е редно…
- Редно е. - Сега и Айона ЪЙна на крака и му протегна ръка. - Наистина е редно. Ела горе с мен, Бойл.