Желанието му бе толкова изострено, че не можеше да се бори с него. Стана, пое ръката й и се качи по стълбите с нея.
Следвайки строгите заповеди да се яви в ателието на Брана веднага след работа, а и след като Бойл се оказа зает с Фин, Айона помоли Мийра да я закара до къщи.
- Трябва да си купя кола. - Намръщено се загледа в тесния и криволичещ път, по който Мийра шофираше бързо, сякаш е на шестлентово шосе. - Евтина. Скромна и стабилна кола.
- Мога да разглася, че си търсиш кола.
- Да, би било чудесно. После трябва да се науча да карам от обратната страна на пътя.
- Вие, янките, карате от обратната страна и направо можете да изкарате акъла на човек, докато кротко си отива да напазарува за седмицата.
- Сигурно си права. Но защо все пак шофирате отляво? Чела съм някъде, че било заради възможността дясната ти
234
Родът 0’Дуайър
ръка да е свободна да държи меча, но е минало страшно много време, откакто е трябвало да се водят битки, яхнал кон и с меч.
- Никога не се знае, нали? Повечето хора не водят битки и с огнени вихри, докато са яхнали кон.
- Хвана ме натясно. Може би ще успея да придумам Бойл да ми позволи да шофирам утре. Ще ме води да разгледаме някои забележителности наблизо. Толкова съм потънала в работа и уроци, че не съм видяла нищо друго освен селото. Съвсем нищо.
- Един свободен ден се отразява добре на духа. Но ще ти трябват доста приказки, и то от най-сладките, както и множество обещания за екзотични сексуални удоволствия; преди да успееш да убедиш Бойл да ти позволи да седнеш зад волана на колата му.
- Аз съм добър шофьор - засегна се тя. - Или поне бях, когато кормилото беше от тази страна. А всички ли знаят, че мога да подкупя Бойл със секс?
- Всички, които имат очи. Ако днес ми се беше удала възможност, щях да изкопча от теб повече подробности за онази буря, както и за секса. Но наблизо имаше прекалено много хора.
- Можеш да влезеш с мен - предложи Айона, когато Мийра спря пред ателието. - Така Брана няма да ме затрупа веднага с работа, а ще научиш много, много подробности.
- Защо е толкова забавно да надничаш в чуждите сексуални преживявания? Може би за да не се налага да се занимаваме с емоционалния стрес в собствения си живот. Все едно - продължи Мийра, преди Айона да измисли какво да каже, - с огромно удоволствие бих влязла. Но имам задачи за вършене. Обаче може да се видим в бара по-късно, където ще съм на твое разположение, освен ако вече не си планирала нови приключения с Бойл
- Мога да отделя малко време за едно питие с приятелка. Вярваш ли в прераждането?
Тъмната вещица
235
- Това е сериозен въпрос. - Мийра побутна назад шапката си. - Какво го провокира?
- Питах се защо някои връзки са толкова лесни, толкова естествени, сякаш вече са били създадени някога и просто продължават наново. При мен така се получи с теб, с Брана и Конър. И с Бойл. Дори с Фин.
- Май не съм склонна да отхвърля нищо. Човек свиква с доста, когато най-добрата му приятелка на света е вещица. Но мисля, че до голяма степен зависи от това, че ти си отворена за тези връзки. Търсиш ги, това е истината. Труд-но е да не отвърнеш със същото, дори и да не си особено отворен човек по принцип.
- Ти не си ли?
- По принцип не. Общувам с много малко хора. Така има по-малко стрес, тъй да се каже.
- Тогава съм благодарна,^йе включи в кръга си. Ще се видим ли в бара? След час-два?
- Чудесно.
- Благодаря, че ме докара.
Айона скочи от колата и махна за довиждане. Харесваше й идеята, че е отворена за нови връзки, както и перспективата да излезе навън с приятелка. Може би щеше да убеди Брана да се присъедини към тях - нещо като импровизирана вечер по женски.
А след това, ако имаше късмет, щеше да завърши вечерта с приключение с Бойл.
Доволна от плана си, тя бутна рязко вратата.
- Нека уроците започнат, а после можем да… о, извинете. Не забелязах, че имаш компания… клиент.
Поколеба се на прага, понеже не можеше да реши дали да влезе, или да излезе, но после позна жената, която стоеше до плота с братовчедка й.
- О, здравей. Запознахме се още първата ми вечер в Ашфорд, в ресторанта. Ти си дъщерята на Мик. Аз съм Айона - добави тя, след като жената само стоеше на място, изчервена и зяпнала безмълвно.
236
— Родьт О’Дуа0ър
- Спомням си, да. Баща ми често говори за теб.
- Той е страхотен. Още една от причините да си харесвам работата. Извинете, че ви прекъснах. Ще ида…
- Не, не, няма проблем. Аз тъкмо си тръгвах. Благодаря, Брана, ще си вървя вече. Предай поздравите ми на Конър.
Побърза да излезе навън, докато пъхаше малко шишенце в джоба на палтото си.
- Съжалявам. Знам, че понякога имаш клиенти тук, макар че повечето пазаруват в магазина в селото.