- Малко тук, малко там. - Брана прибра няколко банкноти в чекмеджето. - Онези, които идват тук, често търсят нещо, което не продавам в магазина.
- О.
- Не съм лекар, но съм дискретна. Но в този случай ще ти кажа, тъй като не е чак такава тайна, каквато Кейлин си мисли, а и може да дойде време, когато и теб ще те помолят за същото.
Вдигна черпак и сипа бледозлатиста струя крем през фуния, за да го напълни в шишенце, при което във въздуха се разнесе ухание на мед и бадеми.
- Има един красив италианец, който е дошъл да работи в ресторанта на чичо си в Голоуей. Нашата Кейлин се запознала с него на едно парти преди няколко седмици и оттогава се срещат понякога. Аз го видях, когато двамата дойдоха в магазина, и мога да кажа, че е чаровен като принц и двойно по-красив. - Продължаваше да работи, докато говореше, пълнеше шишенца, които после забърсваше, преди да ги запечата. - Кейлин е луда от любов по него, а и кой може да я вини? Аз самата щях да му се хвърля на врата, ако бях тръгнала да си търся мъж. И други си мислят същото, което, изглежда, него не го притеснява. Че и защо да го притеснява? - добави тя, докато връзваше тънка златна панделка около гърлото на шишенцето. - Но Кейлин не иска да го дели с други и смята, че красивият италианец има нужда от съвсем мъничко помощ, за да се врече във вярност само на нея. Решила, че аз мога да й помогна.
Тъмната Вещица
- 237
- Не те разбирам.
Брана остави готовото шишенце в кашон за пренасяне.
- Търсеше любовна отвара и беше готова да плати трудно заработени сто евро за нея.
- Любовна отвара ли? Можеш ли да правиш такава?
- Да можеш и да искаш са две съвсем различни неща. Има си начини, естествено. Винаги има начини, но няма нищо по-опасно или по-болезнено и неблагодарно от това да правиш магии, свързани с чувствата.
- Отказала си й. Защото така ще отнемеш правото му на избор. И защото не бива да използваш магията за печалба.
С ловки движения Брана завърза следващата панделка.
- Всяка магия е за печалба - в един или друг смисъл. Когато искаш нещо или вярваш в нещо, искаш да защитиш или възпреш някого. Този кре$т тук прави кожата мека и уханна и така повдига самочувствието на онази, която го използва, както и предизвиква реакция у онзи, който усети уханието му. Аз го правя, някой го купува и ми плаща за това. Ето ти печалба.
- Предполагам, че и така може да се гледа на нещата.
- Може. Колкото до правото на избор, понякога се месим и в това, колкото и добронамерени да сме. И затова трябва да сме готови да платим цената, защото магията не е безплатна. - Вдигна глава и тъмносивите й очи срещнаха тези на Айона. - Нито за нас, нито за никого.
- Тогава защо й отказа?
- Чувствата са магия сами по себе си, нали? Любовта и омразата са най-силни и дълбоки. Моята философия е да не се меся в чувствата, да не ги насочвам в една или друга посока, не и с магия. Рискът е голям. Ами ако любовта вече съществува и е готова да разцъфне? Ако я подсилиш, може да се превърне в мания. Или пък този, който е платил за магията, може да си смени желанието. Или да има друг човек, който е влюбен и също заслужава да бъде обичан, а да се окаже пренебрегнат заради магически трик. Има много въпроси и неизвестни. Не се занимавам с любовни
238
— Родът 0’Дуайър
отвари и подобни на тях. Ти сама ще решиш какво е мнението ти по въпроса, но за мен е неетично и прекалено опасна граница, която не искам да пресичам.
- Да, неетично е. И още повече че просто няма да е справедливо. - .За Айона това бе дори по-важно. - Да, разбирам какво казваш. В много случаи няма справедливост в магията. Но любовта трябва да е - не знам как да се изразя - свята. Хората трябва да са свободни да обичат когото обичат.
- И да не обичат, когато не обичат. Затова й отказах и винаги ще го правя.
- Какво й продаде вместо това?
- Отвара за истина. Сама ще реши дали да я използва.. Ако го направи, двамата ще могат да кажат какво чувстват, какво искат и очакват. Ако не, може да продължи да се наслаждава на това, което има, докато го има. Мисля, че няма да използва отварата. Страхува се от магията и не е готова за истината.
- Ако го обича, ще иска да я чуе.
Брана се усмихна и подреди следващото шишенце в кашона.
- Точно там е работата. Тя е луда по него и страстно го желае, но изобщо не е близо до истинската голяма любов. Само й се иска да е. Любовта не се пречупва от истината, дори и да го искаш.
Вратата се отвори. Кател влезе с подтичване и след него - Фин.
- Дами. - Отметна разрошената си от вятъра коса. - Чух, че сме имали неприятности. Добре ли си, скъпа? - попита той Айона.
- Да. Добре съм.