- Радвам се. Но все пак искам да знам всички подробности и какво се планира, след като е ясно, че ще има и следващи атаки.
- Бойл не дойде ли с теб?
- Зает е с ветеринаря, а Конър е на разходка с клиенти, затова ще трябва само двете да ми обясните всичко.
Тъмната бещица
239
— Бойл също е бил там. — Брана занесе кашона на един рафт в задната стаичка. — И той знае всички подробности.
— Той вижда нещата по един начин. Аз искам да знам как тя ги вижда.
— Имаме работа, Фин. Нужно й е повече знание, повече тренировки.
— Тогава ще ти помогна за уроците. — Сякаш всичко вече бе решено, той свали палтото от гърба си.
- Имаме различни… подходи двамата с теб.
- Така е, а за Айона ще бъде от полза да види и опита разликите.
— Този навик да говорите за мен в трето лице, докато съм пред очите ви, е ужасно досаден - отсече Айона.
- Много е грубо - съгласи се Фин. - Права си. Искам да помогна и щом приключим със задачите, много бих искал лично да ми кажеш кавдо се случи и как си го усетила ти - от твоя гледна точка, Айона. Ако обичаш.
- Аз… имам уговорка да се видя с Мийра после. Но… — Айона погледна през рамо към братовчедка си и видя как тя въздъхна и сви рамене. - Можем да я поканим да дойде тук, както и Бойл. Би било най-разумно, според мен, всички да се съберем и да поговорим за случилото се, да обсъдим какво ще правим по-нататък.
- Добре. Ще се погрижа да ни донесат храна. Няма нужда отново да готвиш за цяла орда, Брана.
— Вече съм направила сос, който мислех да поднеса със спагети. Лесно ще добавя още, за да стигне за всички.
- Тогава ще се обадя на другите. - Той извади телефона си. - После започваме уроците.
240
— Родът 0’Дуайър
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Беше хубаво и толкова приятно всички да се съберат отново. Всички заедно в просторната кухня с приятното ухание на храна, с гласове, които се смесваха в едно, и с кучето, което се бе проснало пред огнището.
Всичко отново бе нормално, според Айона, въпреки мрака и блясъка на паранормалното.
Тя приготви голяма салата - което бе нещо като неин специалитет. Оправяше се достатъчно добре в кухнята, стига да стоеше настрани от истинското готвене.
Затова сега се чувстваше отлично, а след усилените тренировки и уроци на Брана и много силна. Дори и новото обсъждане на сблъсъка й с вълка просто й напомняше за силата в кръвта й и в ръцете й. И й вдъхваше увереност.
- Доста е смел, нали? - отбеляза Мийра, докато мажеше дебело с масло филийки батета с уханни подправки. - Да ви нападне по този начин посред бял ден и толкова близо до Ашфорд.
- Мисля, че не е било планирано. - Конър си отмъкна филийка от тавата, преди Мийра да успее да ги пъхне във фурната да се запекат. - По-скоро е съзрял възможност и се е възползвал от нея, без да планира предварително действията си.
- Може би по-скоро е целял да ни сплаши, отколкото да ни навреди - предположи Фин. - Със сигурност би ни навредил, стига да е било възможно. Двамата сте били излезли на спокойна, безгрижна разходка.
- И не бяхме нащрек. - Бойл кимна. - Грешка, която вече няма да допуснем.
Тъмната вещица
16*
241
- Прилича на тероризъм, нали? - Фин понесе голямата купа със салата към масата. - Постоянната заплаха, неизвестността кога и къде ще се прояви. И нарушаването на нормалния ни начин на живот.
- Но пък той е този, който пострада от всичко. - Брана прехвърли отредените спагети в красива синьо-бяла купа.
- И беше здравата ступан от вещица, която едва прохожда в занаята.
- Добре казано.
Но докато Фин изричаше това, Айона забеляза бързия поглед, който си размениха с Брана.
- Но какво?
- Вече два пъти те напада. Хайде, сядайте, почвайте - нареди Брана. - И двата пъти си тръгва с подвита опашка.
- Подцени я - обади се Бойл, докато сядаше на мястото си. -‘ «-
- Несъмнено, но и едва ли ще го направи пак. - Брана подаде приборите за салата на Мийра. - Сипвай на всички. Аз ще обърна филийките.
И сама можеше да свърже парчетата, каза си Айона, особено когато бяха така ясно подредени.
- Мислите, че пак ще ме нападне ли? Специално мен?
- Именно твоето пристигане тук провокира задвижването на събития, които са стояли на едно място в продължение на стотици години. Има и ябълки - откри Конър, опитвайки салатата. - Вкусно е.
- Ами ако я изплаши и тя си тръгне - най-малкото - и се върне в Америка? - намръщи се Мийра. - Какво ще постигне с това?
- Не знам дали има значение сега. Тя е третият от нас.
- Брана поднесе филийките и седна да хапне салата. - Той го знае, както и ние. Силата й се разкрива и много по-бързо и мощно, отколкото той - или пък аз - е очаквал. Духът е излязъл от бутилката.
Макар да се ласкаеше от комплиментите, Айона продължаваше да нарежда парченцата от пъзела в много неприятна картинка.