242
Родът СГДуайър
- Ами ако убие мен или някого от вас?
- По-добре да използва болката. - Конър хапваше с явно удоволствие и говореше едва ли не весело. - Или съблазняването. Те водят до смяна на лагера, а ако успее да привлече на своя страна някого от нас, той ще получи повече сила. Ако ни убие направо, също черпи сила, но далеч не цялата. Но пак може да го направи от безсилие или омраза.
- Колко хубаво - отбеляза саркастично Мийра.
- Ако това е вярно, защо не е застанал срещу някого от вас много преди аз да дойда тук?
- О, понякога се опитва да ни докопа, но не е оставил сериозни белези. - Още щом думите излязоха от устата му,- Конър прехапа език. - Извинявай, Фин.
- Няма значение. Не е могъл да знае, както и никой от нас, че именно вие тримата сте онези трима от легендата. Не и докато не дойде тук Айона и всички брънки не се свързаха в една здрава верига.
- Амулетите ни също ни пазят - добави Брана. - А и ако убие мен или Конър, винаги ше има още някой. 0’Дуайър са голям род.
- Никой не е като теб. - Бойл говореше тихо. - Нито като Конър. Или теб - обърна се той към Айона. - Ти си знаел, Фин, че ще бъдат тези трима и в този момент.
- Не знаех със сигурност, докато не видях коня. И теб върху гърба му - каза той на Айона. - Яхнала могъщ жребец под пълната луна, която свети толкова ярко, че сякаш пулсира на фона на черното небе като живо сърце. Видях огън в ръцете ти и магия в очите ти.
- Нищо подобно не си казвал досега.
Фин погледна към Брана.
- Купих коня, защото знаех, че е за нея. Не бях сигурен кога ще дойдеш - продължи той да говори на Айона. - Само, че ще дойдеш и ще се нуждаеш от Аластар. И той от теб.
- Какво друго си видял? - попита остро Брана.
Лицето му помръкна.
Тъмната вещица
243
- Прекалено много и недостатъчно.
- Не търся загадки, Финбар.
- Търсиш отговори, както винаги, а аз ги нямам. Виждал съм мъглата да се вдига, както и ти, виждал съм го да наблюдава от сенките, самият той призрачна сянка. Виждал съм те под същата ярка пълна луна, грейнала със светлината на хиляди звезди. С развяна от вятъра коса и кръв по ръцете. Чудел съм се дали не е моята.
Без да каже нищо, Брана стана и отиде до печката, за да прехвърли готовия сос в купа.
- Не знам какво означава това - продължи Фин, - нито колко е реално и истинско, колко е само въображение.
- Когато времето настъпи, неговата кръв ще се пролее. - Веселието бе напуснало гласа на Конър. Сега тонът му бе суров, гневен.
- Братко. Аз съм от неговат^тсръв.
- Той няма власт над теб. - С изпънати назад рамене и открит поглед Айона прикова с очи Фин. - Няма полза да се самосъжаляваш. Той е тук и витае наоколо от векове - продължи тя с делови тон, при което Брана я погледна одобрително през рамо. - Защо, по дяволите, е чакал векове наред?
- Фин смята, че той преминава напред и назад, когато си поиска, между епохите или световете. Или и двете - допълни Бойл.
- Как може да… о, старата колиба, руините. Мястото зад стената от лиани. Ако може да го прави, защо не убие Сърха, преди тя да го е превърнала в пепел.
- Не може да промени стореното. Нейната магия е била могъща като неговата, може би дори по-голяма - предположи Фин, - преди да се разболее и преди той да убие мъжа й. Мисля, че тъкмо тя е омагьосала мястото и още го пази. Каквото е било, е било и не може да се промени. Аз самият съм опитвал.
- Виж ти, тази вечер си пълен с изненади май. - Брана остави на масата купата със сос, преди да грабне тази от салатата и да я дръпне настрани.
244
Родът 0’Дуайър
- Ако можех да довърша започнатото от нея и да го унищожа напълно, вече щеше да го няма.
- Както и теб - изтъкна Айона. - Може би. Предполагам. Парадоксите на времето са… парадоксални.
- Във всеки.случай не можах да променя нищо. Силата ми беше там, усещах я, но беше безполезна. И не можех да остана на едно място, ако ме разбирате. Всичко трепереше и се накъсваше, връщаше ме обратно.
- Можеше да се изгубиш - напомни му Конър. - Да бъдеш отведен на друго място или в съвсем друго време.
- Но не бях. Мисля, че нещо като тънка жица свързва онова време и сегашното и не можеш да се отклониш от нея.
- Но пък има много години назад - замисли се Айона. - Може би е въпрос на намиране на точното място.
- Ако промениш нещо, което се е случило, променяш всичко. И ти го знаеш отлично - скара се Брана на Фин.
- Бях млад и глупав. - Усмихна се за миг на Айона. - И бях потънал в самосъжаление. Сега, когато съм по-стар и мъдър, знам, че никой от нас не може сам да го унищожи и да вдигне проклятието му, трябва да сме заедно.