- Ами ако всички се върнем в миналото?
Конър за миг спря да сипва сос върху пастата си, за да погледне изпитателно Бойл.
- Всички заедно ли?
- Може би така ще променим нещата, но не можем да знаем кога ще се опита да нападне някого от нас или какво друго може да стори. Не знам защо да не можете да промените нещо, което вече се е случило, или защо не бива да се опитвате, ако говорим за голямо зло.
- Това е доста спорна тема, Бойл. - Брана въртеше и развиваше спагетите с вилицата си. - Мнозина се питат, ако е възможно, дали не е по-добре да се върнем назад и да убием Хитлер. Само помисли за хилядите спасени животи, за милионите невинни жертви. Но някой от тези спасени човеци може да се окаже много по-влиятелен и далеч по-зъл, отколкото Хитлер някога е бил.
Тъмната вещица
245
- Но не е ли по-добре да опитаме все пак? Има толкова много години по тази жица, както каза Айона. Не можем ли да изберем мястото и времето и да се изправим срещу него? Точните място и време, когато ще сме сигурни, че няма да изличи Фин от реалността.
- Благодаря ти.
- Свикнал съм с теб - отвърна му Бойл. - И нямам никакво желание сам да управлявам бизнеса. Сигурно има някаква магия, която четиримата заедно можете да направите, за да имаме най-добрия възможен шанс.
- Може и да не се върнем в света, който познаваме, ако изобщо се върнем - настоя Брана.
- Може пък да се върнем в по-добър свят. Той е само сянка в нашия свят, както изтъкна Фин.
- Сенките избледняват под светлината. - Мийра вдигна чашата си с вино. - Хубаво е дзс&замислим над това. Може и да не мога да правя магии, но пък знам основните закони на физиката. Физика ли беше всъщност? Е, нали се сещате, действие - противодействие, такива неща? И знам, че винаги е по-добре да атакуваш врага изненадващо на терен, който сам си избрал.
- Ти би ли дошла? - попита Айона. - Имам предвид, ако можем и решим да тръгнем.
- Ами, бих дошла, освен ако нямам среща с някой секси тип точно тогава.
- Това не е шега, Мийра.
Тя се пресегна и потри с ръка рамото на Брана.
- Достатъчно дълго си носила този товар сама. Време е да го споделиш с нас. Да кажеш, че сме един кръг, и наистина да го вярваш, са две различни неща, Брана. Не
можеш да пазиш сама всички ни, затова нека се пазим взаимно.
- Можем да помислим по въпроса. Как да намерим
точните време и място и как да ги запазим в тайна от него.
И как да пресъздадем момента точно тук и сега - или тук
и в деня, когато ще сме намерили начина да го унищожим веднъж и завинаги.
246
Родът 0’Дуайър
- Тя ще проучва, ще мисли, ще работи по въпроса - тихо обясняваше Айона на Бойл, докато заедно разтребваха масата. - И ще се тревожи. Понякога се питам дали нямаше да има по-малко работа и тревоги за всички, ако не бях дошла.
- Това е като секира, която виси над главите им от много време. А и ти вече си тук. Не вярвам много в предопределението, но изглежда, е било предопределено да дойдеш. Все някога трябва да се свърши, нали? Защо да не е сега? С нас?
- Не обичам много да отлагам нещата във времето. - Замисли се за това, докато забърсваше масата, и говореше тихо, така че думите й едва се чуваха над тропането на чиниите, които той зареждаше в съдомиялната. - Предпочитам направо да се хвърля в онова, което предстои. Но мисля, че с удоволствие бих събрала цялата тази история в една кутия и бих я зарязала в ъгъла за стотина години.
- Все някой трябва да изгребе тази кал.
- А ние имаме лопати. Да - съгласи се Айона. - Най-добре да се захващаме за работа тогава. С нетърпение чакам да дойде утрешният ден, и то не само защото искам да видя какво има отвъд, на миля-две околовръст на Ашфорд.
- Тук използваме километри.
- Мисля, че келтския ще усвоя по-лесно от метричната система. Вярвам, че ще е полезно да получа малко по-ясна представа за околността извън нашия малък кръг. Освен това имам прекрасен водач.
- Ще видим.
Искаше да се наслади на мига, помисли си тя. На всяка минута, в която всичко бе нормално, спокойно и радосгно.
- Искам да видя руини и стари гробища, и зелени хълмове. И овце.
- За това не е нужно да ходим далеч.
- Но нали ще обикалям с теб. - Обърна се и обви ръце около кръста му.
Тъмната вещица
247
Усети как се напряга леко, долови леката неловкост, която го обзе, докато около тях се носеше тропане на чинии и приятелски приказки. И понеже й се стори очарователно, засили още малко притеснението му, като се надигна на пръсти и го целуна бързо. - Бих могла да шофирам малко. Да се упражнявам да карам отляво, преди да си купя кола.
- Категорично не.
- Знам как да управлявам камион.
- Знаеш как да управляваш камион от дясната страна на пътя и когато отчиташ скоростта в мили в час. Но не знаеш какво е да управляваш пикап в лявата лента и когато говорим за километри в час.