Фин махна подканващо.
- Слушам те.
- Искам да е тук дори и когато не искам. Или си мисля, че не искам, а после го искам. - Казаното звучеше като лудост дори в собствените му уши, но след като вече бе почнал, не можеше да се спре. - А и никога не ми е било приятно да има жена у дома, защото те обичат да се суетят или да оставят разни свои неща наоколо, или да донасят дреболии, да се опитват да променят нещо в подредбата.
- Хм. А тя?
- Тя не го прави, а това е подозрително, нали? - Бойл вдигна решително показалец, сякаш бе отбелязал важна точка.
- Значи, ако прави така, се натрапва. Ако не го прави, изглежда подозрително? Братко мой, здравата си загазил.
- Не съм. - Засегнат, Бойл се нахвърли върху приятеля си. - Не съм глупак само защото се чудя дали не е скроила някакъв план. Тя ми говори за сватби, представи си. Сватба в абатство Балинтъбър.
- С което то е прочуто. Да не би да ти е предложила, докато минавахте по Пътя на кръста? Не виждам халка на пръста ти, нито в носа ти.
- Смей се, щом искаш, но все пак се чудя. Мисля за нея прекалено много. Това е притеснително. Когато сме в леглото, усещането е… като никога преди. Като с никоя друга. Затова оставам през цялата нощ или тя остава при мен, а после закусваме заедно, отиваме на работа. Имам си работа, нали така? А тя е в мислите ми дори и тогава. Адски досадно звучи сега, като го казвам на глас.
- Разбирам. Сигурно е истинско изпитание за теб жена, свежа като пролетно утро, мила и добра, да отнема времето и вниманието ти.
280
Родът 0’Дуайър
- Имам си свой живот, нали? - сопна се Бойл, защото всяка изречена от Фин дума го караше да се чувства като пълен идиот. - Имам право да харесвам живота си, какъвто е - какъвто беше преди.
- Сигурен съм, че веднага бих се сменил с теб, стига да можех, за да имам жена в мислите и сърцето си, която е доволна и щастлива да ме приеме в своите. Но ти, разбира се, имаш пълното право да си живееш живота без мила и красива жена в него.
- Тя е много повече от това, както отлично знаеш. Виждал съм и други като нея, виждал съм теб, Брана и Конър. Но когато тя е в силата си, нищо не може да се сравни с нея. Оставя ме без дъх. Не знам какво е това.
- Имам предположение.
Бойл на свой ред повтори репликата на Фин.
- Слушам те.
- Звучиш ми като влюбен в нея.
- О, да, много ми помагаш. - Бойл с мъка се въздържа да не захвърли четката, и то само защото щеше да изплаши Дарлинг. - Казвам ти, че тя се настани в мислите ми, в живота ми, в леглото ми и вече нямам и минутка спокойствие. Взех си почивен ден, което не е в стила ми, както знаеш, за да я развеждам из забележителностите на графство Мейо и Голуей. Не мога да се отърва от нея дори и когато спя. Мисля, че ме е омагьосала.
- О, господи, Бойл.
Но Бойл вече бе загрял по темата.
- Тя е осъзнала късно способностите си, както сам каза, и сега силата е във вихъра си. Явно е направила заклинание за любов, за да ме обвърже по този начин.
- Глупости. Дори и да имаше подобно желание, а аз не го вярвам, Брана никога не би го позволила.
- Брана не знае всичко - измърмори Бойл и погледна мрачно към Аластар, който изрита стената на отделението си. - За нея всичко е ново, за Айона, сега опипва почвата, тъй да се каже. Изпробва силите си върху мен, затова се
Тъмната вещица
281
озовах зает с обиколки на забележителности, разходки напред-назад с нея, приготвяне на закуска, след като цяла нощ е била плътно обвита около мен. Така че, ако е направила любовно заклинание, искам да го развалиш.
- Така ли си мислиш? — Много тихо Айона пристъпи до отделението. - Съжалявам, но беше прекалено зает да викаш и не ме чу да влизам. Какво високо мнение имаш за себе си, Бойл, и колко ниско - за мен.
- Айона…
Тя отстъпи крачка назад и вирна брадичка.
- Наистина ли смяташ, че съм толкова слаба, нещастна и жалка, че да искам мъж, който не ме желае по своя воля? Че бих използвала магия, за да те подмамя да прекарваш времето си с мен, да изпиташ чувства към мен?
- Не. Само полагам усилията разбера.
- Полагаш усилия. - Сълзите, изпълнили очите й, го пронизаха дълбоко, но останаха непролети. - Да, знам, че са нужни много усилия, за да ме обикне човек. Затова ще те улесня. Няма нужда и няма никакво заклинание. Изпитвам прекалено голямо уважение към онова, което ми е дарено, за да го използвам по такъв дребнав и егоистичен начин. И те обичам прекалено много, за да те използвам по какъвто и да е начин.
Всяка дума се забиваше като кинжал в сърцето му.
- Ела с мен горе и ще поговорим.
- Нямам какво повече да кажа и определено не искам да говоря с теб сега. - Извърна се преднамерено настрани. - Фин, би ли ме закарал до дома?