- Аз ще те закарам - обади се Бойл.
- Не, няма. Няма да ме закараш. Не искам да съм с теб. Ще се обадя на Конър, ако ти не можеш, Фин.
- Разбира се, че мога.
- Не можеш просто да си тръгнеш, след като…
- Само гледай.
Тя го изгледа с толкова болка и разочарование, че той не каза нищо повече, когато тя се обърна и се отдалечи.
282
Родът 0’Дуайър
- Остави я на мира засега - тихо каза Фин - и използвай част от това твое прословуто лично време, за да се научиш как да молиш за прошка на колене.
- О, да ме вземат мътните.
- На място казано.
Фин побърза да настигне Айона и се пресегна да й отвори вратата на колата.
- Той никога не е изпитвал подобни чувства към никого - подхвана Фин.
- Не се опитвай да изгладиш отношенията ни, моля те. Направи ми услуга и не казвай нищо. Абсолютно нищо. Искам само да се прибера у дома.
Той направи точно това, за което го помоли, и не проговори по време на краткото пътуване. Усещаше болката й. Тя сякаш пулсираше от нея, така разсичаше въздуха в колата, че беше цяло чудо как не е бликнала кръв.
Любовта, както сам отлично знаеше, можеше да те разреже на парчета и да не остави видими белези.
Спря пред къщата. От комина се извиваше пушек, в сумрака на градината проблясваха невероятно красиви цветове. А някъде вътре беше Брана, недостижима като луната.
- Да вляза ли с теб?
- Не. Благодаря, че ме докара.
Когато тя понечи да слезе, той просто докосна ръката й.
- Не са нужни никакви усилия, за да те обикне човек, малка сестро, но за някои хора любовта е непозната и трънлива пътека.
- Може да внимава къде стъпва. - Макар устните й да потрепваха, тонът й остана равен. - Но не може да вини другиго за това къде се е озовал.
- Права си. Съжалявам, че чу казаното…
- Не се извинявай. По-добре да видиш и да знаеш, че си глупак, отколкото да си останеш със затворени очи и да продължиш да се държиш като такъв.
Тя слезе бързо. Фин изчака да се прибере в къщата, преди да потегли с колата. Защо не можеше той самият да
Тъмната Вещица
283
е влюбен в нея и да й покаже какво означава да бъдеш обичан?
Но тъй като това не бе възможно, а и вероятно не бе много разумно да се върне у дома и да разбие твърдата като камък глава на Бойл, реши да иде да вземе Конър от работа. Щяха да поседнат с бутилка уиски - само тримата - и като добри приятели да напият Бойл до забрава.
Айона влезе в къщата с решителна крачка. Нямаше намерение да плаче на рамото на Брана или на когото и да било другиго. Изобщо нямаше намерение да плаче. Възнамеряваше да остане гневна и така да преодолее най-лошото.
Затова влезе решително и се запъти към кухнята, където завари Брана да седи до масата пред огромната си книга със заклинания с гравирани и добре поддържани корици от тъмнокафява кожа, с айпад fr тетрадка, както и няколко отлйчно подострени молива.
Брана вдигна поглед и въпросително наклони глава.
- Какво стана, отиде, врътна се на пети и тръгна обратно ли?
- Да. Ще си сипя пълна чаша вино - каза тя и отиде до шкафа. - Искаш ли и ти?
Сега веждите на Брана се сключиха.
- Няма да откажа. Какво се е случило? Отново ли се сблъска с Кеван?
- Не всичко на този свят е свързано с Кеван и древното зло проклятие. - Вярна на думата си, тя си сипа догоре вино в чашата, после наля по-скромно на братовчедка си.
- Виж ти, това настроение е съвсем ново, няма и двайсет минути, откакто излезе. Да не би конят ти да не е бил особено щастлив да те види?
- Изобщо не стигнах до Аластар, което е още една причина да съм ядосана. Така и не видях коня си и не по-яздих. - Тя подаде чашата на Брана и чукна своята в нея. - Наздраве, мътните го взели.
Айона се отпусна вяло на стол до масата, а Брана отпи глътка вино и загледа братовчедка си над ръба на чашата.
284
Родът 0’Дуайър
Гняв, да, но имаше и болка в нея. Нарочно се постара тонът й да остане небрежен.
- Не е Кеван, нито конят, значи, какво остава? Да видим, може ли да е Бойл?
- Може и е точно така. Влязох в конюшнята точно когато се оплакваше на Фин колко притеснен бил, задето все съм била наоколо, навлизала съм в личното му пространство. Все съм пред очите му, в леглото му. Обвила съм се около него, така каза.
- Той е глупак и се надявам, че добре си го подредила. Мъжете са противни същества. Особено като се съберат заедно.
- О, има и още, сякаш и това не е достатъчно ужасно.. Решил е, че след като съм успяла да се промъкна в живота му, в мислите му и в леглото му, значи, съм му направила любовно заклинание.
- Пълни глупости! - Съчувствието, което Брана се опитваше да изкаже, внезапно се превърна в гневна обида. - Сигурно се е шегувал, просто са се занасяли с Фин, който най-вероятно го е провокирал с нещо.