Непознатият прихна.
— Чувал съм да ме наричат с много имена. Щом настояваш, ще си послужа с едно от тях. Аз съм Привидението.
— Привидението — повтори Силдур. — И защо си дошъл тук с прикрито лице?
Натрапникът скочи от място, за да се приземи право сред чашите върху масата. Отпуснал ръка върху дръжката на оръжието си, той се усмихна към тримата елфи.
— Защо се събирате да обсъждате тайно? — попита Привидението. Гласът му бе необичайно мек. Би звучал омайно, ако не бяха нотките на студено веселие. — Нима се страхувате от ушите на хората? Замисляте нечие падение? Или се опитвате да измъдрите начин да им целувате ботушите, като същевременно запазите достойнство?
Еравон посегна към меча си. Нямаше да търпи обиди от някакъв си непочтителен глупак.
— Не зная как си ни наме…
Натрапникът рязко се извъртя към него. Погледът на скритите очи прониза елфа. В следващия момент Привидението сграбчи лицето му. Бързината на движението не бе позволила на Еравон да реагира.
— Намерих ви, следвайки смрадта на страхливост. През целия път от Ейнджълпорт от теб прокапваше жълто.
Марадун се изправи, изтеглил меч.
— Пусни го.
Привидението се изсмя:
— Както желаеш.
Непознатият блъсна Еравон назад, сетне се извъртя върху масата. Петата му се вряза в лицето на Марадун, изпреварила замаха. Еравон, възстановил равновесието си, изтегли оръжие и нанесе удар. Удар, който срещна меча на Привидението. Тримата елфи отскочиха назад. Само натрапникът остана в средата на палатката. Той се извърташе, за да не изпуска никого от тях от погледа си.
— Страх ли ви е от мен? — попита той. — Това е добре. В такъв случай ще запомните съобщението, което съм донесъл.
— Нима? Какво е то? — каза Еравон и бързо погледна към Марадун. Младият елф стискаше лицето си със свободната ръка. Измежду пръстите му се процеждаше кръв, капеща от строшен нос.
— Въпросът ти загатва, че не възнамеряваш да слушаш, Еравон.
Тялото на Привидението изгуби отпуснатостта си само след миг, за да се извиси в скок. Еравон успя да спре жестокия разсичащ удар, само че неговите умения се простираха в словата и замислите, не битките. Той отрази и следващите няколко разсичания, сетне се напрегна да спре пореден замах, оказал се измамен. Преди останалите двама да са успели да сторят нещо, мечът на непознатия разсече тялото на посланика.
Еравон рухна на колене. Когато Привидението изтегли меча си, по тревата бликна кръв.
— Не правете глупости — обърна се посетителят към останалите двама. — Ще ви убия, ако се наложи.
— Говори — каза Силдур. — Предай съобщението си.
Еравон се опита да се изправи: замайването и слабостта не му позволиха. Той рухна настрани. Зеленината под него започваше да мокрее. Гаснещите му очи доловиха приближаването на Привидението. Стъпките на убиеца бяха напълно безшумни.
— Тук не сте желани — каза непознатият, сграбчи Еравон за косата и изви главата му назад. — Напуснете. Още тази нощ. Намесата ви не е нужна. Стойте си в горите. Някой ден брадви и огън ще се приближат до границите ви. Спомнете си това следващия път, когато си помислите да се върнете в Ейнджълпорт.
Пред очите на Еравон почти се бе спуснал мрак, но той пак успя да види атаката на Марадун.
Привидението пусна посланика и се изви. Мечът му се превърна в разсякло въздуха петно. Еравон почувства разплискване, а Марадун рухна, стиснал отсечена под лакътя ръка.
Посланикът се опита да се надигне. Успя единствено да се преобърне по гръб. Привидението стоеше над него и го гледаше. И продължаваше да се усмихва.
Острието му потъна в плътта на елфа, плитко. Тези рани бледнееха с по-раншната, но пак подсилиха гнева му.
— Ще те убием — задавено обеща Еравон.
— Мнозина ще опитат. — Привидението пръсна кръв от острието си. — Но ти няма да бъдеш част от тях.
Мечът полетя право към окото му.
— Пристигнахме — каза Алиса и скочи от фургона. — Ейнджълпорт.
Хаерн също слезе. Докато слугите приготвяха лагера, той се зае да оглежда града. По-малък от Велдарен, но не с много. Три стени го обгръщаха в концентричните си кръгове, и трите докосващи водата. В светлината на залязващото слънце множеството плавателни съдове в пристанището и отвъд приличаха на мравки. Те бяха най-малко сто на брой. Подобна гледка бе достатъчна, за да удиви Хаерн: до този момент той не бе виждал кораб.