Стражителя въздъхна.
— Щом настояваш.
Той пусна завесата и се отправи към вратата.
— Къде отиваш? — попита безликата.
— Навън.
Със сведена глава, плътно обвит в плаща си, той по нищо не се отличаваше от останалите бедни работници, кръстосващи града. В началото Хаерн пое безцелно, воден единствено от усета си. По-рано бе обещал на Привидението, че ще проучи Ейнджълпорт по-обстойно, но в действителност нямаше нищо за проучване. Всички искаха власт. Всички желаеха да унищожат определен противник. Дори Алиса не бе напълно невинна, макар че нейните намерения изглеждаха далеч по-благородни, сравнени с тукашните.
За своя изненада той установи, че се е озовал пред храма на Ашур. За момент гневът му припламна.
Хаерн не можа да се сдържи и влезе. Миещият пода Лоугън се обърна да го посрещне, но поздравът му секна, когато видя лицето на посетителя. Пребледнял, юношата изпусна парцала си.
Стражителя повдигна пръст към устните си.
— Нито дума. Върви в стаята на Нол, заключи се и излез след един час. Разбра ли?
Момчето побърза да кимне и бързо изчезна зад олтара. А Хаерн се отправи към коленичилия в молитва свещеник. По-рано той не би се осмелил да го прекъсне, но в случая нямаше намерение да търпи набожността му.
Чул приближаващите се стъпки, жрецът отвори очи и погледна. Реакцията му почти не се отличаваше от тази на Лоугън.
— Ти. — От изненада той седна тежко на пода. — Моля те, не ме убивай.
Хаерн се почувства уморен. Не можеше да събере гнева, който другият заслужаваше.
— Кажи ми — наместо това каза той, — спокоен ли е сънят ти?
Нол бе започнал да диша тежко през носа си. И се огледа колебливо, объркан от въпроса.
— Не — призна свещенослужителят. — Не и откакто…
— Откакто ни предаде?
Жрецът прочисти гърло.
— Да.
Хаерн се взираше в него в неосъзнат опит да прозре същината на онова, което се криеше под бялата роба, страха и собствения му гняв.
— Защо? Ние ти се доверихме.
— Лоугън ми каза за предложеното възнаграждение — каза Нол и въздъхна. — Ако продадях тези земи, щях да издигна великолепен храм. Светилище, което да изпълва с гордост влизащите в него. А вие бяхте издирвани престъпници. От мен се искаше единствено да ви предам.
— Не би се поколебал да издигнеш храм с мръсни пари?
— Не разбираш ли? Огледай се. Това място е празно. Всеки ден отправям молитви към Ашур, но чувствам единствено изолация. Бремето на цял един град лежи отгоре ми. Този път видях нещо различно от обичайното безсилие. Сторих го в името на онези хиляди души, Хаерн! Какво значение има една прошепната дума, сравнена с всички онези, които ще бъдат спасени в Златната вечност?
Хаерн стисна юмруци.
— Така ли служиш на Ашур: като злоупотребяваш с оказаното ти доверие и заобикаляш моралните му повели?
— Нима ти си по-добър? Познавам те. Чух какво се говори за теб. Ти си притискал велдаренските крадци. Убивал си, за да предотвратиш убийства. Има ли кръв по моите ръце? Чии животи съм отнел? Виждам в очите ти, че си готов да ми прережеш гърлото.
Младият мъж наистина изпитваше подобно желание, но въпреки това поклати глава.
— Градът заслужава нещо по-добро от теб.
Нол се засмя горчиво.
— В това сме на едно мнение.
Хаерн се отправи към изхода, където се обърна.
— Инграм даде ли ти обещаните земи?
Нол поклати глава и бавно се изправи.
— Не. Ами ти? Ти донесе ли мир на Велдарен? Или нощите му все още са изпъстрени със смърт?
Искаше му се да има готов отговор, хубав отговор. Наместо това Хаерн си помисли за мъртвото дете, което бе отнесъл при гробаря.
— Не. Невинните все още умират.
Свещеникът посочи към празния храм.
— Ние не сме хора, на които се пада да спят спокойно. Бих искал да променя миналото и да ми простиш момента на гордост. Дори и ако преизградях тези стени от най-скъп мрамор и обвиех тавана с коприна, това нямаше да промени нищожността ми. Никаква конструкция не би могла да промени това.
— Тогава защо продължаваш да проповядваш?
— Защото пак има шанс, че ще спася макар и един живот. Това е всичко, което има значение. А и няма кой друг да ме замести.
Хаерн положи ръка върху вратата, притискан от тишината в светилището.